2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №608/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4411/21.02.2012 г., подадена от адв. П. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – П., против въззивно решение №63/12.01.2012 г. по гр.д.№2905/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2973/22.7.2011 г. по гр.д.№17862/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр.състав, в частта,с която са уважени предявените от Р. Р. М., със съдебен адрес: [населено място], адв. А., против [фирма] – П., обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, за сумата 25600 лева.
Въззивната инстанция е приела, че обективно съединените искове са основателни, тъй като е налице хипотезата на чл.31, ал.2 ЗС. Изложени са и изводи, че договорът между ответника по исковата молба и наемателя [фирма] е ирелевантен, тъй като не могат да се противопоставят на ищеца, а освен това тези две дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 ДР на ДОПК. Съдът е приел също така, че обезщетението следва да се изчисли на базата на средния пазарен наем за периода. Освен това са изложени и изводи, че е без значение обстоятелството дали през целия процесен период имотът е бил отдаван под наем. Въззивният съд не е зачел възражението на ответника по исковата молба за прихващане от присъденото на ищеца с платените от ответното дружество данъци и такси за имота, като е отчетено, че с жалбата се излагат конкретни оплаквания единствено свързани с твърдян от ответника ремонт на имота. Изводът е обоснован с факта, че претенцията за прихващане не е формулирана и заявена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла относно възможността в гражданскоправните отношения уредени от Закона за собствеността да намират приложение норми, уреждащи публичноправни отношения, и по специално ДОПК, и по-специално разбирането , че “свързаните лица” по смисъла на § 1, ДР на ДОПК не следва да се третират в правоотношенията със съсобственика на процесния имот имуществено диференцирано, вкл. при третиране доходите на тези лица. Във връзка с това се твърди, че договорът за наем между “свързани лица” се явява противопоставим на съсобственик на общата вещ – ищеца по чл.30, ал.3 ЗС. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Р. Р. М., посредством процесуалния си представител – адв. Н. А., е депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. В. решение по не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
В изложението на касационния жалбоподател е поставен материалноправен въпрос, който не е от значение за изхода от спора. Действително в изводите на въззивната инстанция се правят изводи относно отношенията между ответника и лицето, на което процесният имот е отдаден под наем. Решаващ е обаче изводът, че обезщетението следва да се изчисли на базата на средния пазарен наем за периода, като е без значение обстоятелството дали през целия процесен период имотът е бил отдаван под наем. Това е в съответствие с приетото в ТР №7/2012 от 02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ВКС ОСГК, а именно че “Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове.”, и което е установено по безспорен начин по делото. Поради това законът е приложен точно и не се налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №63/12.01.2012 г. по гр.д.№2905/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№4411/21.02.2012 г., подадена от [фирма] – П..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ет., да заплати на Р. Р. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: