О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
София, 19.12.2011 година
.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1199/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. М. Н. ЕГН [ЕГН] и М. Д. Н. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез адвокат В. Т. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 70/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 149/2011 г., с което е потвърдено решение на варненски окръжен съд № 1461/30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 136/2009 г., с което на основание чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД е отнет в полза на държавата техния ап. № 41, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 40.40 кв. м. , състоящ се от стая, кухня, баня, тоялет, антре, дрешник, ведно с прилежащото му помещение № 41 с площ 2 кв. м., на обща стойност 38116.60 лв.
С изложение по допустимостта касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и на недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от страна на ищеца К..
За ответник по касация К.-София е подаден писмен отговор чрез процесуален представител инспектор-юрист към ТД на К.-В. А. Б. В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна с подробни съображения, изложени в писмения отговор.
За контролираща страна Апелативна прокуратура-В. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Първоинстанционното решение на В. № 1461/30.11.2010 г., постановено по гр. д. № 136/2009 г. е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано пред въззивната инстанция с изключение на частта, с която е постановено решение за отнемане в полза на държавата на апартамент № 41, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Наведените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване се припокриват с изложените с жалбата касационни основания по съществото на спора с оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
По твърдението за противоречива съдебна практика по въпроса за необходимостта от установяване на причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество:
С въззивната жалба не са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение във връзка с повдигнатия въпрос, поради което този въпрос не е обсъждан от въззивния съд и по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Следователно, не е налице формулиран от касаторите правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочените с жалбата съдебни решения /стр. 4/ не е обосновано при липса на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива съдебна практика и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Твърдението на касаторите за недопустимост на производството по чл. 28 ЗОПДИППД, поради липса на правен интерес от страна на ищеца, чиято последица е постановяване на недопустими съдебни актове не се оправдава от фактическа страна. Пропускът на частицата „не” на началния абзац на стр. 5 от мотивираното искане по чл. 28 ЗОПДИППД е технически и не обосновава претендираната от касаторите процесуална недопустимост на предявения иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-В. № 70/12.05.2011 г., постановено по гр. д. № 149/2011 г. по касационна жалба от Н. М. Н. и М. Д. Н. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, чрез адвокат В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: