О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1363
гр. София, 26.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 234 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. срещу решение № 256/15.11.2010 г. по въззивно гр. дело № 675/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 164/10.04.2010 г. по гр. дело № 5711/2009 г. на Пернишкия районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”, наложено му със заповед № ІІ-174/26.10.2009 г. на директора на Районното управление “Социално осигуряване” (РУ”СО”), ТП на НОИ – [населено място].
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по делото РУ”СО”, ТП на НОИ – [населено място] не е подал отговор на касационната жалба в преклузивния срок за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сравнително ясно е посочен единствено материалноправният въпрос, свързан с приложението на чл. 193 от КТ, а именно – дали работодателят е “осъществил” задължението си ясно и точно да формулира пред работника какво е нарушението на неговите трудови задължения, “което да съставлява някоя от хипотезите на нарушенията на трудовата дисциплина, изведени в чл. 186 от КТ”. Други правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, и които да представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не са визирани в изложението на касатора. Там е посочено, че горният материалноправен въпрос се решавал противоречиво от съдилищата, а също така би имал значение за уеднаквяване на практиката на съдилищата и на ВКС, а и би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка обаче от страна на касатора не се сочи нито разрешаването на този материалноправен въпрос от въззивния съд да е в конкретно противоречие с конкретна задължителна практика на ВС и ВКС по същия въпрос, нито да е налице конкретно противоречие при разрешаването му с друго влязло в сила съдебно решение (извън тези формиращи задължителна съдебна практика). Не е изложена и каквато и да било аргументация на твърдението на касатора, че този правен въпрос “би бил” от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това в изложението буквално са преповторени част от оплакванията, доводите и съображенията, съдържащи се в самата касационна жалба – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон и за необоснованост на решението му. Същите обаче представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК. Те не представляват нито общи, нито допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, които са единственият предмет на изследване в производството по чл. 288 от ГПК, и които следва да се налице, за да се стигне до разглеждането на самата касационна жалба в производство по чл. 290 от ГПК. От друга страна, задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл и тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, простото посочване на разпоредбите на т. 1, т. 2 и т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК и възпроизвеждането на текстовете им в изложението на касатора не е достатъчно, за да се приеме, че той е обосновал наличие на което и да било от визираните в тези разпоредби допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение – по формулирания от касатора материалноправен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256/15.11.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 675/2010 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.