Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
298_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1366
С., 27.10. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 298 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 28.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 1072 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., в частта, с която с него е оставено в сила решение от 30.12.2008 г. по гр.д. № 601 / 2007 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу ЕТ М. К. Й. с фирма „М. Й.”, ЕТ С. В. М. с фирма „В. М. – Л. – С. М.” и [фирма] за заплащане на разликите над сумите 4,955.94 лева, за които исковете са уважени, до пълните предявени размери 10,835 лева, в частта, с която е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу ЕТ С. В. М. с фирма „В. М. – Л. – С. М.” за заплащане на сумата 1,636.83 лева, представляващи дял на ищеца от имуществото на гражданско дружество „Г. корпорация-Л. ІІІ”, в което страните по делото са били съдружници.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като след указания излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни [фирма] и ЕТ С. В. М. с фирма „В. М. – Л. – С. М.” оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, останалите насрещни страни не изразяват становища.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Спорът е за разпределение на суми, получени от гражданско дружество.
Исковете са основани на твърдения, че страните са били съдружници в гражданско дружество (по чл.357 и сл. ЗЗД) за постигане на стопанска цел – участие в търгове на Агенцията по кадастъра при МРРБ за изграждане на кадастралните карти на Стара З. и Л., търговете са спечелени, договорите – сключени и изпълнени, извършените работи – разплатени на гражданското дружество, което е прекратено, но ищецът оспорва разпределението на част от сумите, платени на други субекти, които не са участници в гражданското дружество, ищецът като съдружник търси дял от тези суми с доводи, че не е взето решение за такива плащания и няма упълномощаване да бъдат уговаряни и извършвани.
Въззивният съд е квалифицирал исковете по чл.359,ал.3 ЗЗД, приел е, че гражданското дружество е прекратено, че не е уговорено какво е било участието на всеки един от съдружниците (че има протокол за това, но в него не е отразено участието на един от съдружниците – ищеца, поради което няма взето решение), че при липса на друга уговорка и съгласно чл.359,ал.2 ЗЗД разпределението следва да бъде по равно, следователно дяловете на съдружниците са равни, че съдружникът ЕТ С. М. не е участвал в заданието за Стара З. и е постигнато съгласие за преразпределение на дяла му между останалите.
По основния спор между страните, дали следва да се признаят като разходи сумите, изплатени на трети лица, които да се приспаднат от подлежащия на разпределение приход, съдът след тълкуване на договора за гражданско дружество, е приел, че в него (чл.5) е отразено избирането на Председател и Заместник-председател, които освен, че организират и провеждат заседанията на Общото събрание, извършват координация на действията и оперативно ръководство на дружеството, в чл.12 изрично е посочено, че всички финансови разплащателни документи се подписват от управителя на водещата фирма в дружеството ЕТ М. Й., по смисъла на чл.360,ал.2 ЗЗД всеки съдружник в гражданското дружество има право да управлява, освен ако не е уговорено друго, в случая е налице изключението, доколкото съдружниците са избрали т. нар. Председател и Заместник-председател, по аргумент от противното на чл.360,ал.2,изр.2 ЗЗД останалите съдружници не могат да противопоставят на осъществените от управляващия съдружник, освен ако не е действал добросъвестно, за което няма данни.
При този отговор съдът е възприел заключението на вещо лице за разпределение след приспадане на разходи по отношение на трети лица, които не са съдружници.
В изложението на жалбоподателя на основания за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилност на извода, че е взето решение за възлагане на управлението на гражданското дружество и че има основание за плащанията за изпълнение на договорите по отношение на трети лица, от които могат да бъдат уточнени следните въпроси, които да бъдат обсъждани като основания за допускане на касационно обжалване :
Дали подписване на разплащателни финансови документи означава упълномощаване за сключване на сделки от страна на съдружниците и дали управителят е бил упълномощен за това и му е било възложено управление съгласно уговорките на договора.
Отговорът на Апелативния съд на въпроса дали Председателят е бил упълномощен да управлява гражданското дружество и дали му е било възложено управление съгласно уговорките на договора, е основан на дружествения договор, съдът е тълкувал уговорките в него по реда на чл.20 ЗЗД, като е търсил действителната обща вола на страните и е тълкувал отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една – в смисъла, който произтича от целия договор.
Изводите на съда за наличието или липсата на уговорки за възлагане на управление е фактически въпрос, свежда се до съдържанието на уговорките в договора, а не правен – по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Отговор на този въпрос може да се даде при тълкуване на уговорките договора за гражданско дружество, което е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Въпросът дали самото подписване на финансови документи представлява упълномощаване, възлагане на управление, не е обуславящ.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени правни въпроси, които да представляват основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, но следва да бъде осъден да заплати на ответника [фирма] сумата 436.80 лева и на ответника ЕТ С. В. М. с фирма „В. М. – Л. – С. М.” сумата 571.20 лева, за които е удостоверено с представени договори за процесуално представителство, че са уговорени и заплатените в това производство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 1072 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., в обжалваната част.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма] сумата 436.80 лева адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС по чл.288 ГПК.
Осъжда [фирма] да заплати на ЕТ С. В. М. с фирма „В. М. – Л. – С. М.” сумата 571.20 лева адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.