О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1368
София 02.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4417/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Ж. Л. – Г., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат В. В., срещу въззивно решение от 06.03.2014 г. по гр. дело №364/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №II-65-317 от 28.11.2013 г. по гр. дело №33031/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу И. а. „В. к. и в.-п. д.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника на длъжността „главен специалист”, Отдел „Управление на военните клубове”, Дирекция „Управление на военните клубове и военно-почивно дело” при И. а. „В. к. и в.-п. д.” Най-тежкото дисциплинарно наказание и е наложено за това, че на 26.02.2013 г. е отказала да изпълни възложената и задача – да изготви тръжна документация за два обекта, находящи се във Военен клуб – Враца, а също и на 03.04.2013 г. е отказала да изготви тръжна документация за помещение, находящо се във Военен клуб – С.. Съобразно длъжностната характеристика тя има задължение да участва в подготовката и провеждането на търгове и отдаване под наем на помещения, находящи се във военните клубове, управлявани от А.. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата 31.07.2013 г., т.е. в срока по чл.194, ал.1 КТ, защото изпълнителният директор на агенцията е узнал за извършените нарушения едва след получаване на докладната записка от 25.04.2013 г.,изготвена от нейния пряк ръководител. За времето от 07.05.2013 г. до 01.07.2013 г. е ползвала отпуск по болест и за този период срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спрял да тече. Двете нарушения, описани в заповедта, представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. Те са свързани с неизпълнение на нейни преки трудови задължения по длъжностната и характеристика, което в първия случай е наложило работата на бъде възложена на друг служител, а във втория – до неспазване на определен срок, в който е следвало да бъде изготвена тръжната документация.
Ответникът по касационната жалба И. а. „В. к. и в.-п. д.”, [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това дали при липса на качества и наличие на мотивиран отказ за изпълнение на възложената работа поради недостатъчна квалификация работникът или служителят следва да бъде уволнен дисциплинарно или трябва да бъде приложено основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ; може ли да се приеме, че в този случай има тежко дисциплинарно нарушение и не трябва ли мотивираният отказ и изявеното желание за повишаване на квалификацията да се считат за смекчаващо вината обстоятелство; налице ли е злоупотреба с право от работодателя, ако след първия отказ на работника или служителя повторно му възлага същата задача и от кой момент започва да тече срокът по чл.194, ал.1 КТ – от откриване на нарушението от прекия ръководител или от узнаването за извършването му от този, който налага дисциплинарното наказание. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение от 06.03.2014 г. по гр. дело №364/2014 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но те са съобразени със задължителната съдебна практика, включително и тази представена с касационната жалба. Според нея само работодателят може да прецени на какво основание да прекрати трудовото правоотношение – на безвиновно по чл.328, ал.1, т.5 КТ и поради виновно неизпълнение на трудови задължения чрез дисциплинарно уволнение. Дисциплинарната отговорност е израз на правомощието на работодателя да управлява, организира и контролира ефективно трудовия процес и задължението на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения като се подчинява на нарежданията на работодателя и спазва установените правила. Ето защо няма злоупотреба с право на работодателя когато при осъществяване на управлението на трудовия процес се възлагат конкретни задачи на работника или служителя, свързани със трудовата му функция. Дисциплинарните наказания по своята същност представляват мерки на принуда спрямо работника или служителя в случай на нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното уволнение по естеството си е не само наказание за виновно неизпълнение на трудови задължения, но и едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. За да е законно уволнението трябва да отговаря на всички законови изисквания за налагането му. Не е нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на незаконна заповед на работодателя, както и неизпълнението на трудовите задължения при наличие на сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работника или служителя. Неизпълнението на задължение по длъжностната характеристика обаче на общо основание е дисциплинарно нарушение. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Несъобразяването с тези критерии води до незаконност на уволнението. Правото на дисциплинарно наказване принадлежи на работодателя. Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Пропускането им погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Когато е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 – месечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от работодателя за дисциплинарното нарушение, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 340 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.03.2014 г. по гр. дело №364/2014 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА У. Ж. Л. – Г., [населено място], да заплати на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, [населено място], 340 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.