О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1368
гр. София, 27.10. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 281 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., подадена срещу тези части на решение от 27.07.2010 г. по въззивно гр. дело № 3410/2010 г. на Софийския градски съд, с които: 1) първоинстанционното решение от 03.12.2009 г. по гр. дело № 33562/2008 г. на Софийския районен съд (СРС) е обезсилено в частта му относно предявения от жалбоподателя срещу Общински културен институт “Столична библиотека” иск по чл. 49 от ЗЗД и делото е върнато на СРС за произнасяне по предявения иск по чл. 49 от ЗЗД; 2) същото първоинстанционно решение е отменено в частта му, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ между същите страни е уважен за сумата над 27.45 лв. и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., вместо което е постановено отхвърляне на този иск за сумата 1 124 лв., представляваща разликата над 27.45 лв. до 1 152 лв. –обезщетение за оставане без работа за посочения период.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваните части от въззивното решение.
Ответникът Общински културен институт “Столична библиотека” не е подал отговор на касационната жалба в преклузивния срок за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа, че по отношение на иска по чл. 49 от ЗЗД въззивният съд се произнесъл по правните въпроси – може ли съдът (и то едва във въззивното производство) служебно да разделя претенцията за неимуществени вреди от незаконно уволнение на преиоди – отпреди, към датата на връчване на заповедта за уволнение, в периода на предизвестието и след този период, без това да е сторено от ищеца с исковата молба, както и поначало допустимо ли е такова разделяне на вредите по периоди, предвид това, че фактите (елементите на деликта) са едни и същи и е еднакъв характерът на търпените вреди. По отношение на тези правни въпроси, като допълнително основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно, – че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без каквато и да било аргументация в тази връзка. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се поддържа, че в атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди уволнението или последващо го – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ. По отношение на този правен въпрос, като допълнителни основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи едновременно хипотезите на т. 1 и на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно, – че този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като във връзка с последното се поддържа, че практиката на ВКС била оскъдна.
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване (в този смисъл – и мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, простото посочване на липсата или на “оскъдност” на съдебната практика по формулираните от касатора въпроси и възпроизвеждането на текста на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че касаторът е обосновал наличие на визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационно обжалване – посочените от него въпроси действително да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това от задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва и че липсата на формирана съдебна практика по даден правен въпрос – във връзка с тълкуването на дадена правна норма, поначало не обуславя значимост на въпроса за точното прилагане на закона, а – само за развитието на правото. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обаче формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, а в случая касаторът не сочи и не обосновава в изложението си какво е значението на посочените от него въпроси за точното прилагане на закона. Само по тези съображения, в случая няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в сочените от касатора хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по посочените от него правни въпроси, както във връзка с иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, така и във връзка с иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Отделно от горното, посочените от касатора правни въпроси във връзка с иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД не представляват и общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото въззивният съд не е “разделил служебно на периоди” претенцията на касатора за обезщетение за неимуществени вреди от незаконното уволнение, от каквато постановка изхождат тези въпроси. Самото твърдение в исковата молба на касатора, че процесните неимуществени вреди са причинени вследствие процесното по делото незаконно уволнение, предпоставя тези вреди да са настъпили след факта на уволнението. След като именно последният неправомерен юридически факт се сочи в исковата молба като единствената причина за настъпването на процесните неимуществени вреди, то същите очевидно не биха могли да са търпяни от касатора-ищец преди датата на уволнението му, включително и в течение на срока на предизвестието. В тази връзка следва да се има предвид и т. 1 от ППВС № 4/30.10.1975 г. При постановеното обезсилване на първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 49 от ЗЗД, въззивният съд е съобразил горното, както и обстоятелството, че като е приел за включени в предмета на спора и се е произнесъл за сочени от свидетелите по делото неимуществени вреди на ищеца отпреди прекратяването на трудовия договор, свързани с поведението на служители на ответното учреждение, включително от дискриминация, каквито не са твърдяни и претендирани от касатора-ищец, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, вместо да се произнесе по предявения с исковата молба такъв.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване не следва да се допуска на тази част от въззивното решение, която е постановена относно иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
По отношение останалата обжалвана част на въззивното решение, касационното обжалване следва да се допусне, поради следното:
За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в частта му за разликата над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв. и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., въззивният съд е приел, че след датата 01.09.2008 г. на процесното уволнение – през периода 02.09.2008 г. – 05.09.2008 г. касаторът-ищец е продължил да работи по друго – възникнало на 12.08.2008 г. – трудово правоотношение по чл. 111 от КТ с друг работодател , поради което за този период му се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ – само разликата в заплатите, в размер на присъдената сума от 27.45 лв. Приел е също, че за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г. липсва причинна връзка между процесното уволнение, извършено от работодателя-ответник по настоящото дело, и оставането без работа на ищеца. По този начин въззивният съд е дал разрешение на посочения от касатора правен въпрос във връзка с този иск, но само в първата му алтернатива, а именно – дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ. Възприетото от въззивния съд разрешение противоречи на разрешението на този въпрос, дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 479/08.07.2010 г. по гр. дело № 965/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В него е прието, че при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор, като в този случай няма значение, че останалите трудови договори са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Това налага допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по посочената алтернатива на този формулиран от касатора правен въпрос.
Във втората му алтернатива – в хипотезата на последващо процесното уволнение (възникнало след него) друго допълнително трудово правоотношение, горният въпрос не е разрешаван от въззивния съд, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК да се допуска касационно обжалване и по тази алтернатива на въпроса.
Тъй като касационното обжалване се допуска по иск, произтичащ от трудово правоотношение, то съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът-ищец не следва да внася държавна такса за производството по чл. 290 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 3410/2010 г. на Софийския градски съд – в частта му, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв., както и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г.;
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 3410/2010 г. на Софийския градски съд – в останалата му обжалвана част – относно иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.