5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1368
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 833 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 01.03.2011 година по гр.д. № 6047/2011 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 28.01.2011 г. по гр.д. № 3483/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявени от К. С. Т. против М. А. М., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че през месец ноември 2008 г. ответникът, в изпълнение на работата си като зъболекар е извършил стоматологична услуга на ищеца, за което му е било заплатена сумата 90 лева. Било е проведено лечение за възстановяване дефект на зъбната редица на долната челюст с мостоносители на 4 и 7 зъби долу в ляво чрез изработване на мостова конструкция. След вземане на отпечатък, по който зъботехникът е изработил мост, ответникът е напаснал и циментирал моста върху 4 и 7 зъби, лекувани и изпилени от друг стоматолог. При снемане на анамнезата и вземане на отпечатък, ответникът е гледал снимка, правена преди около два месеца, констатирал е, че няма болка и при информирано съгласие на пациента, че не желае нова рентгенова снимка е извършил манипулациите по поставяне на моста. На 23.12.2008 г. е била направена нова рентгенова снимка, от която били установени данни за хронични изменения около корена на 4 зъб, т.н. гранулом, който е липсвал на снимката от м. септември с.г., което е наложило сваляне на моста. При сваляне на моста ответникът е използвал метод, позволяващ да се запази целостта на моста и използването му след излекуване на зъба мостоносител. При така установените факти, в решението е прието, че договорът за извършване на стоматологична услуга е изпълнен точно; че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение, поради което не са налице условия за развалянето му, а претенцията за връщане на даденото по договора се явява неоснователна. Прието е, че не е установено ответникът да е допуснал лекарска грешка при лечението; не е установено недобросъвестно изпълнение на лекарската му работа или допуснати конкретни нарушения на правилата за лечение, поради което като неоснователна е отхвърлена и претенцията за вреди от непозволено увреждане – претърпените от ищеца болки при сваляне на мостовата конструкция не са резултат от използването на неправилен метод; няма доказателства за счупване на 4 зъб, при лечението на който е бил изваден щифта и изграденото от химиополимер пънче, които действия са явяват необходими при лечението, а болките от развилия се гранулом не са резултат на протезирането, а следствие на проведено преди поставяне на моста кореново лечение от друг стоматолог.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от К. С. Т.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: официален документ ли е становището на Столична районна колегия към Българския зъболекарски съюз и имат ли направените в него констатации обвързваща съда доказателствена сила (решение № 84-ІІ от 05.05.1983 г. по гр.д. № 263-2/1982 г. ІV г.о. ВС НР); допустимо ли е заключението на експерта да включва твърдения за факти и обстоятелства, за които няма доказателства по делото и които вещото лице е установило чрез изявления на страна в производството (решение № 356 от 30.03.1955 г. по гр.д. № 1208/1955 г. на І г.о.; решение 636 от 24.03.1977 г. по гр.д. № 3117/1976 г. І г.о.; решение № 1510 от 12.10.1956 г. по гр.д. № 6329/1956 г. І г.о. и решение № 712 от 10.05.1957 г. по гр.д. № 2194/1957 г. І г.о. на Върховния съд на Република България); съставлява ли неизпълнението на договорните задължения основание за разваляне на договора от изправната страна и има ли право тя да иска връщане на даденото по договора (решение № 504 от 30.03.1976 г. по гр.д. № 2394/1975 г. І г.о. и тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г. ОСГК ВС РБ) и дължи ли се връщане на даденото по договор за изработка, ако изпълнението стане невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря (решение № 688 от 13.10.2008 г. по т.д. № 356/2008 г. ВКС, ТК). Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради значението за точното приложение на закона и развитието на правото на въпросите: валидно ли е получено информирано съгласие за лечение по смисъла на чл. 87, ал.1 ЗЗдр., когато пациентът не е уведомен за диагнозата и характера на заболяването, не са му описани целите и естеството на лечението и пр. обстоятелства по чл. 88, ал.1, т.1-4 ЗЗдр.; изпълнени ли са изискванията на чл. 86, ал.1, т.12 ЗЗдр, когато на пациента не са правени манипулации за облекчаване на болката и не са предвидени болкоуспокояващи или упойващи медикаменти и съставлява ли причина за разваляне на договора за изработка загубата на доверие между лекар и пациент.
Ответникът по касационната жалба М. А. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът официален документ ли е становището на Столична районна колегия към Българския зъболекарски съюз и имат ли направените в него констатации обвързваща съда доказателствена сила не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, съгласно която официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК е документ, издаден от орган на държавна власт в кръга на службата му и в установените в закона форма и ред. В съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че представеното по делото становище на Комисията по професионална етика на столичната районна колегия на Българския зъболекарски съюз от 23.07.2009 г. не съставлява официален документ – не е издаден от орган на държавна власт в кръга на правомощията му (Комисията по професионална етика се избира от конгреса на Българския зъболекарски съюз и се произнася по професионално медицински, морално-етични и деонтологични въпроси, свързани с упражняване на професията стоматолог), поради което е ценил представения документ наред с всички доказателства по делото. В същия смисъл са и изводите в приложеното решение № 84-ІІ от 05.05.1983 г. по гр.д. № 263-2/1982 г. ІV г.о. ВС НР, в което съдът е приел, че справка на финансовия ревизор, изготвена от него като член на комисия не съставлява официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК (отм.).
Не е налице противоречие с установената съдебна практика и по въпроса допустимо ли е заключението на експерта да включва твърдения за факти и обстоятелства, за които няма доказателства по делото и които вещото лице е установило чрез изявления на страна в производството. Несъмнено е, че при използването на експерти по въпроси, изискващи специални знания, съдът възлага на вещото лице да извърши проверка на факти, в т.ч. и на документи или веществени доказателства, които не са представени по делото. Несъмнено е също и че вещото лице не може да основава заключението си на гласни доказателства, събрани от него извънсъдебно, в който смисъл са и приложените към касационната жалба съдебни решения. В съответствие с така установената практика, съдът е възприел заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, в които вещите лица са дали експертни становища след преглед на медицинска документация и снемане на анамнеза, което не съставлява извънсъдебно събиране на свидетелски показания.
Въпросите съставлява ли неизпълнението на договорните задължения основание за разваляне на договора от изправната страна; има ли право тя да иска връщане на даденото по договора и дължи ли се връщане на даденото по договор за изработка, ако изпълнението стане невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря не са обуславящи изхода на делото. В обжалваното въззивно решение е прието, че не е установено неизпълнение на договорните задължения, поради което не са налице условия за развалянето му, а претенцията за връщане на даденото по договора се явява неоснователна. Прието е, че ответникът е изпълнил точно възложената му от ищеца работа, поради което повдигнатите въпроси, свързани с неизпълнение на договорите не са от значение за изхода на делото.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът валидно ли е получено информирано съгласие за лечение по смисъла на чл. 87, ал.1 ЗЗдр., когато пациентът не е уведомен за диагнозата и характера на заболяването, не са му описани целите и естеството на лечението и пр. обстоятелства по чл. 88, ал.1, т.1-4 ЗЗдр. Съдът е приел, че ответникът е започнал работа по вземане на отпечатък за изработване на мост при съгласие на пациента, че не желае Re gr., след констатация, че няма болка по зъба при почукване, наличие на спокоен в момента зъб и предходна рентгенова снимка, установяваща запълнени коренови канали без изменение на периодонциума, т.е. без възможност пациента да бъде уведомен към този момент за установената впоследствие диагноза „гранулом” и настъпилите във връзка с нея усложнения.
Не е обуславящ изхода на спора и въпросът изпълнени ли са изискванията на чл. 86, ал.1, т.12 ЗЗдр. при липса на въведени от ищеца твърдения, че му е било отказано изписване на болкоуспокояващи медикаменти, както и въпросът съставлява ли причина за разваляне на договора за изработка загубата на доверие между лекар и пациент при завършено изпълнение на поръчаното, без установени последващи договорни отношения между страните.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.03.2011 година по гр.д. № 6047/2011 година на Софийски градски съд, ІІ „д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: