О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1369
гр. София, 27.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1323 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 91/2011 г. на Силистренски окръжен съд е потвърдено решението от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1941 от 2010 г. на Силистренския районен съд, с което [община] е осъдена да предаде, на основание чл. 79 във вр. чл. 228 от ЗЗД, на Б. Г. К. от [населено място] земеделски парцел № 17333-7-3-1, с площ от 48. 62 ха, находящ се в [населено място], [община], който имот е предмет на договор за наем на общински мери и пасища, от 11.05.2009 г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че липсва валидно прекратяване на наемното правоотношение, поради което ищецът неправомерно е лишен от ползването на наетата вещ. Не се установило наличие на някое от обстоятелствата по чл. 27 от договора за наем, уговорени като основание за прекратяване на облигационната връзка с едностранно изявление на наемодателя – [община], нито пък такива по чл. 15 от Закона за общинската собственост.
Против решението на Силистренски окръжен съд е постъпила касационна жалба от [община]. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, съставляващи основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като материалноправният въпрос за валидността на облигационната връзка при липса на уговорка от страните по договора за наем за конкретен имот, предмет на съглашението, описан чрез индивидуализиращите го белези – местонахождение, граници, статут съгласно устройствения план и площ, който въпрос обуславя решението и е решен в него в противоречие с решение № 1277 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 5849/2007 г. на ВКС, V г. о. В последното е възприето, че в този случай договорът не е породил правни последици, поради незавършеност на фактическия му състав и не е възможно да се иска изпълнение на задълженията на страните по него.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението се сочи и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК относно материалноправните въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: с решение на общинския съвет ли се прекратяват договорите за наем на имоти – публична общинска собственост; след като ОбС като орган на местното самоуправление е приел решение за прекратяване на сключени договори за наем на имоти – публична общинска собственост, вкл. и процесния, общината като страна по такъв договор в невъзможност ли е да изпълнява задълженията си по него; поражда ли правно действие договора за наем при незавършен фактически състав – липса на постигната уговорка относно конкретен имот, който да е описан чрез индивидуализиращите го белези – местонахождение, граници, статут съгласно устройствения план и площ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускате на касационно обжалване на въззивното решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 91/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така както е посочил касатора в жалбата, а по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. Това е така, защото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато с обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ (обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. – отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК (вж. т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК).
В случая касаторът се е позовал на съдебно решение на състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК във вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на Г. (обн. ДВ, бр. 59/2007 г.), което не е в обсега на основанието за допустимост по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Поставеният въпрос за правните последици от липсата на съгласие между страните по договора за наем относно конкретен имот, предмет на съглашението, описан чрез неговите индивидуализиращи белези, не е разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 1277 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 5849/2007 г. на ВКС, V г. о. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка с източник договор за наем, за която липсват предвидените в последния основания за прекратяване, както и тези, посочени в разпоредбата на чл. 15 от Закона за общинската собственост. Предмет на договора е земеделски имот, индивидуализиран в достатъчна степен и позволяващ неговото отграничаване като самостоятелен обект на правоотношението – с посочване на местонахождението му, площта и парцеларен номер. Затова искът за реалното изпълнение на задълженията на наемодателя да предаде вещта, предмет на постигнатото между страните съгласие, е основателен.
По поставените материалноправни въпроси, обуславящи решението на въззивния съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съдът намира следното.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви (вж. т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК).
В конкретният случай изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС по т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК не съдържа обосноваване на предпоставки в посочения по-горе смисъл.
Прекратяване на облигационна връзка е допустимо единствено от страната по договора и то когато са налице предвидените в договора или от закона основания за това.
Докато за възникване на наемно правоотношение за ползване на имоти общинска собственост е необходимо осъществяване на сложен фактически състав, изискващ наличие както на административноправни елементи (решение на ОбС), така и на гражданскоправни елементи (договор, сключен от кмета на общината с наемателя), то такава симетрия при прекратяване на тези правоотношения не се открива. Начините на прекратяване на наемни правоотношения за ползване на имоти общинска собственост според нормите на Закона за общинската собственост, са два: 1) по административен ред със заповед на кмета, която подлежи на обжалване и 2) по гражданскоправен ред с едностранно волеизявление, в хипотезите на чл. 14, ал. 3 и ал. 7 ЗОС (вж. чл. 15, ал. 3 ЗОС), както е в случая. Затова и решението на общинския съвет в един или друг смисъл, е ирелевантно към прекратяване на възникналите наемни правоотношения с имоти общинска собственост, защото това право принадлежи на страната по договора – общината, която не е идентична с общинския съвет и то при наличие на предпоставки, въведени като основания за прекратяване на облигационната връзка. Само по себе си обстоятелството, че колективният административен орган на местното самоуправление – общинският съвет, е приел решение за прекратяване на договори за наем на имоти общинска собственост, не рефлектира върху облигационната връзка и няма за последица нейното разкъсване, след като липсват предвидените основания за това. В този случай безусловно Общината, като страна по договора (наемодател), остава задължена по облигационното правоотношение да предостави вещта, предмет на постигнатото съгласие, на наемателя за временно ползване.
Липсата на конкретизация на имота, предмет на договора за наем, чрез индивидуализиращите го белези (третия повдигнат въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), означава отсъствие на съгласие по този съществен елемент от сделката, поради което тя не поражда присъщите й правни последици и освобождава наемодателя от реално изпълнение на задължението си – да предаде вещта на наемателя. Разглежданият случай обаче не е идентичен и не се налага допускане на касационно обжалване на соченото основание.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 91/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.