3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1369
София,28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 838 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 29 от 16.05.2012 година по гр.д. № 12/2012 година на Силистренски окръжен съд е потвърдено решение № 698 от 06.12.2011 г. по гр.д. № 2033/2011 г. на Силистренски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 74 ал.4 вр. с ал.2 КТ и чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от В. С. Н. от [населено място] против О. о за с „М.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че след проведен конкурс, въз основа на споразумение от 22.07.2010 г., ищцата е заела длъжността „директор” на О. о за с „М.”, [населено място]. В споразумението, сключено по реда на чл. 96, ал.1 КТ с работодателя, представляван от Началника на РИО [населено място] е бил уговорен срок на трудовия договор до 31.07.2011 г. Със заповед № ЧР-І-100 от 25.07.2011 г. на Началника на РИО на МОН, [населено място], трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уговорения в споразумението срок на трудовия договор е в нарушение на чл. 68, ал.1, т.3 и т.4 КТ, поради което клаузата е недействителна, а съгласно чл. 68, ал.5 КТ, трудовият договор следва да се счита сключен за неопределено време. Приел е, че трудовият договор е прекратен незаконно, без да са налице условията на чл. 325, ал.1, т.3 КТ, поради което е отменил уволнението и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от О. о за с „М.”, [населено място] се поддържа, че въпросът кой е надлежният ответник по иск за незаконно уволнение, когато договорът е сключен при условията на чл. 61, ал.2 КТ е разрешаван противоречиво от Върховния касационен съд. Приложени са решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 418 от 25.02.2010 г. по г.д. № 89/2009 г. ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че искът за отмяна на уволнението може да се предяви алтернативно срещу по-горестоящия орган, извършил уволнението или срещу предприятието, с което е възникнало трудовото правоотношение и решение № 675 от 29.09.2009 г. по гр.д. № 3309/2008 г. на ІІІ г.о. ВКС, в което е прието, че надлежен ответник по иск за признаване незаконност на уволнение и отмяната му е горестоящия орган, сключил трудовия договор при условията на чл. 61, ал.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба В. С. Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Силистренски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Противоречивата практика по приложението на чл. 61, ал.2 КТ е преодоляна с приемане на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, ВКС, съгласно което надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал.1 КТ, предявени от работник, чиито трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с ТР № 1/2010 г. ОСГК ВКС – въззивният съд е приел, че легитимиран да отговаря по иска за незаконно уволнение е работодателят О. оза с „М.”, [населено място], с който е възникнало трудовото правоотношение с ищцата, след сключване на споразумението с висшестоящия орган РИО на МОН, [населено място]. Приел е, че при създаване на трудовото правоотношение с ищцата за ръководната длъжност, заета след конкурс, РИО на МОН е действал като законен представител на О за с, в което си качество е прекратил и трудово правоотношение, а последиците от действията му са възникнали в правната сфера на работодателя, което го определя като надлежна страна по спора за законността на уволнението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 290 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 16.07.2012 г. с адвокат Н. К. от С. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 16.05.2012 година по гр.д. № 12/2012 година на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА О. о за с „М.”, [населено място] да заплати на В. С. Н. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 290 (двеста и деветдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: