О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1369
София, 20.12. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1050/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Е. Ю. ЕГН [ЕГН] от [населено място], приподписана от адвокат Р. Р. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № І-11/1.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1311/2010 г., с което е отменено решение на Айтоски районен съд № 26/21.05.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г. в частта, с която е определен режим на лични контакти на бащата Н. Е. Ю. с детето Е. Н. Е. ЕГН [ЕГН], родено на 31.03.2008 г., както и в частта, с която е определена месечна издръжка за детето Е. под 110 лв. и вместо него е постановено друго решение, с което е определен режим на лични контакти на бащата Н. Е. Ю. с детето Е. Н. Е., както следва: до навършване на 5-годишна възраст на детето режимът на лични контакти да бъде: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч.и 10 дни през лятото, когато майката Н. А. не е в отпуск, а след навършване на тази възраст режимът на лични контакти да бъде: всяка втора седмица от месеца от 8.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Н. Ерледжебов Ю. е осъден да заплаща на малолетния си син Е. Н. Е. чрез неговата майка и законна представителка Н. Х. А. допълнително месечна издръжка в размер на 50.00 лв. или общо 110.00 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за отменяване или изменяване на издръжката.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото основание е обосновано с оплаквания за необсъждане на всички факти и доказателства по делото, които са от значение за определяне на конкретния интерес на детето, режимът на личните му отношения с бащата издръжката, което е задължително съгласно ППлВС № 1/12.11.1974 г. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос-интересите на детето и режимът на лични отношения, който е решаван противоречиво от съдилищата-чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос-правото на съда да измени определените вече мерки за лични отношения, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са Р. № 72/11.02.2009 г. по гр. д. № 1102/2008 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 928/1.10.2008 г. по гр. д. № 53/2008 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 1004/22.10.2008 г. по гр. д. № 3451/2007 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 258/29.04.2004 г. по гр. д. № 52/2004 г., ВКС, ІІ г. о.
За ответник по касация Н. Х. А. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
За Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Влязло е в сила първоинстанционното решение, с което е прекратен брака между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата бивши съпрузи, по отношение предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката и семейното жилище. Въззивният съд е потвърдил решението в частта за вината и се е произнесъл по отношение режима на лични взаимоотношения на бащата с детето и издръжката на детето. Определеният режим на лични отношения съдът е обосновал с интереса на детето-твърде ниската му възраст /3 години/, изграден начин на живот и динамичен стереотип, то е свикнало и се нуждае предимно от грижите на майката и поставянето му в различна среда би предизвикало стрес и отрицателни емоции, продължително пътуване до друго населено място /до [населено място] на 200 км. От [населено място]/ на всеки две седмици би било крайно уморително и би се отразило на общото му състояние, бащата не се е грижил досега за детето и не знае неговите навици, привички и пр. Така, съдът е обосновал постановения по-стеснен режим на лични контакти. По отношение на издръжката съдът е определил общ размер от 200 лв., от която сума ответникът да поеме 110 лв. с оглед по-високи доходи /средно месечно възнаграждение 740 лв./, а разликата-майката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсват формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Посочените основания за допустимост са обосновани с касационни оплаквания за допуснати нарушения, относими към правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Независимо от това, въззивното решение е постановено при спазване ППлВС № 1/1974 г. и трайната съдебна практика по повдигнатите въпроси за определянето на мерките за лични взаимоотношения между родител и дете и издръжката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд № І-11/1.02.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Н. Е. Ю..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: