О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1369
гр.София, 17.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1275 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. В. срещу решение № 321 от 22.05.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187 от 2009 г., с което е отменено решение № 178 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Плевенския районен съд и е постановено ново решение за разпределение на ползването между касаторката и останалите съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот № 5* по одобрената кадастрална карта на гр. П. с площ от 557 кв.м. съгласно заключение на вещо лице и скица, находяща се на стр.65 от делото на РС.
Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на мателиалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Дали при разпределение ползването на незастроената част от дворно място следва да се съобразят вещните права на съсобствениците, необходимостта от достъп до сградите, хигиенните и стопански нужди и др. 2. Дали при разпределение на дворно място следва да се има предвид съществуващото фактическо положение и извършените от страните подобрения в мястото, 3. Д. в дворно място /парцел/, чието пряко предназначение е да бъде използвано чрез постройките в него, заетата площ от постройките-индивидуална собственост следва да се счита пряко непосредствено използвана от постройките и да се съпоставя на общо основание с правата им върху дворното място. Като решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи са посочени следните: решение № 95 от 30.01.1974 г. по гр.д. № 2* от 1973 г. на ВС, Първо г.о., решение № 899 от 25.10.1985 г.по гр.д. № 421 от 1985 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 30.09.1975 г. по гр.д. № 1* от 1975 г. на ВС, Първо г.о. Произнасянето по тези въпроси от страна на ВКС, според касаторката, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците П. П. В. , Г. Д. К., В. С. Д. и П. Д. Ж. не оспорват жалбата.
Ответниците М. Л. А. и Ж. Д. Ж. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са съсобственици на дворно място, съставляващо поземлен имот № 5* по одобрената кадастрална карта на гр. П. с площ от 557 кв.м. и индивидуални собственици на четири самостоятелни жилища /две, находящи се съответно на първия и втория етаж от двуетажната сграда-близнак-етажна собственост, изградена в североизточната част на мястото и две, находящи се съответно на първия и втория етаж от двуетажната сграда-близнак, изградена в югозападната част от мястото/. Приел е вариант за разпределение на ползването на дворното място по заключение на вещо лице и скица, намираща се на стр.65 от делото на РС.
Извършвайки разпределението, съдът изначално е приел, че искът за разпределение на ползването на цялото дворно място, в което има две сгради, всяка една от които етажна собственост на по двама етажни собственици, е допустим. Въпросът за допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост е разрешаван различно от съдилищата: в едни решения се приема, че такъв иск е допустим, в други- че е недопустим, а в трети- че в тези случаи разпределението на ползването на дворното място следва да се извърши само между етажните собственици на едната сграда и етажните собственици на втората сграда, а след това разпределение общото събрание на етажните собственици на всяка една от сградите следва да вземе решение по чл.42 от ЗС как етажните собственици да ползват частта от дворното място, която е разпределена на тази етажна собственост. Тоест, налице е противоречиво решаван от съдилищата въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
Обстоятелството, че в изложението към касационната жалба касаторката не сочи въпроса за допустимостта на иска и съответно за допустимостта на постановеното по този иск съдебно решение като съществен процесуалноправен въпрос, не е пречка да се допусне касационно обжалване по този въпрос поради следното: Съгласно чл.7, ал.1 от ГПК съдът при всяко положение на делото, включително и ВКС при касационното обжалване на решенията, е задължен служебно да следи за допустимостта на извършените процесуални действия, включително и за допустимостта на предявения иск. С оглед осигуряване възможност ВКС да осъществява горепосоченото свое задължение, той има право сам да въвежда като основания за допустимост на касационното обжалване въпроси, които не са посочени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но касаят валидността или допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Е. П. В. срещу решение № 321 от 22.05.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 187 от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на Е. В. внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв.
УКАЗВА на същата, че при невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на горепосочения срок за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.