3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 142/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма], гр.С. З. против разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 331/ 27. 04. 2009 год., постановено по т.д.№ 501/2008 год., с което на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върната касационна жалба вх.№ 1157 от 19.02.2010 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивно решение на същия съд № 789 от 20.01.2009 год., по т.д. 501/2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на Пловдивския апелативен съд за редовно администриране на подадената от страната касационна жалба.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Пловдивският апелативен съд е счел, че констатираната по реда на чл.285, ал.1 ГПК нередовност на касационната жалба на ТД [фирма], гр.С. З., изразяваща се в липсата на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – задължителен реквизит на същата съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е отстранена въпреки изрично дадените в тази насока конкретни указания на касатора и предоставените му по реда на чл.285 ал.1 ГПК процесуална възможност и едномесечен срок, поради което прилагайки предвидената с чл. 286, ал.1, т.2 ГПК процесуална санкция е разпоредил връщане на касационната жалба обратно на нейния подател.
Разпореждането е правилно.
В з.з от 19.02.2009 год., по в.т.д.№ 501/ 2008 год. Пловдивският апелативен съд, в качеството си на администриращ подадената от ТД [фирма] касационна жалба вх.№ 1157/ 19. 02.2009 год., констатирайки нередовността и, изразяваща се в липсата на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК я е оставил без движение и е дал подробни указания на касатора, настоящ частен жалбоподател, в едномесечен срок от получаване на съобщението да отстрани същата.
На 04.03.2009 год. съобщението, адресирано до настоящия частен жалбоподател, съдържащо указанията на Пловдивския апелативен съд е получено от адв.Д. А., в качеството и на процесуален представител на страната по делото.
Обстоятелството, че към този момент не е налице извършено от касатора по реда на чл.35 ГПК оттегляне на пълномощното от адв. А., нито отказ от пълномощието, заявен от последната по реда на чл.36 ГПК, а от приложеното по делото към договор за правна защита и съдействие № 029977/ 24.03.2006 год. пълномощно от същата дата/л.1/ се установява, че то е относимо за всички съдебни инстанции, вкл. и за извънредното производство по отмяна, обосновава правен извод, че в случая извършеното известяване на страната, на различен от посочения в касационната жалба адрес е редовно и съгласно създадената с чл.45 ГПК фикция се счита за извършено лично на адресата.
Следователно определеният от съда едномесечен срок за настоящия частен жалбоподател, броен по правилото на чл.60, ал.6, във вр. с ал.3 ГПК е изтекъл на 06.04.2009 год.- понеделник, присъствен ден, поради което при липсата на депозирано към горепосочената дата изложение на основанията за достъп до касационен контрол, процесуално законосъобразно въззивният съд е счел, че нередовността на касационната жалба не е отстранена и е приложил процесуалното правило на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед гореизложеното несъмнено е, че депозираното в деловодството на въззивния съд след изтичане на срока по чл.285, ал.1 ГПК изложение с вх.№ 4458 /23.07.2009 год. от законния представител на ЮЛ, на което страната се позовава е ирелевантно и не може да обоснове различен от приетия с обжалвания съдебен акт правен резултат по делото, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския апелативен съд № 331/27.04.2009 год., по т.д.№ 501/2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: