1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 3027/ 2008 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ф. Ф. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 23 от 22.02.2008 г. по гр.д.№ 178/ 2007 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Р. районен съд по гр.д.№ 1098/ 2006 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Р. Р. В., С. М. И., К. М. К., А. М. Д., Р. М. А. и С. А. А. искове, квалифицирани по чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът е собственик на ? идеална част от недвижим имот, съставляващ УПИ І-169 от кв.9 по плана на[населено място], [община], заедно с построените в него жилищна и стопанска сгради; и по чл.33 ал.2 от ЗС за постановяване ищецът да встъпи в правата на купувача по договора за продажба на този имот, оформен с нотариален акт № 185, т.ІІ, рег.№ 3379, н.д.№ 6836/ 2000 г. на нотариус рег.№ 312, като бъде обявен за купувач на ? идеални части от този имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците – М. А. К. – е бил собственик на имота, от който е образуван впоследствие парцел І – 169. Счита този извод за неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото, като според касатора няма данни за кой имот е отреден парцела, а освен това имотът е бил маломерен и не е подлежал на упълномеряване приживе на М. К.. Едва след смъртта на последния наследодателят на касатора Ф. В. с неформална сделка закупил и завладял придаваеми към имота части, като по време на брака си с ответницата В. придобил по давност УПИ І-169. Според касатора обратното, което е прието от въззивния съд, противоречи на доказателствата по делото, които не са надлежно обсъдени от въззивния съд. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответниците по касация К. М. К., А. М. Д., Р. М. А. и С. А. А. оспорват жалбата и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да има значението по чл.280 от ГПК.
Ответниците по касация Р. Р. В. и С. М. И. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът, който може да послужи като основание за допускане на обжалването, трябва да е посочен от касатора (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не съществува възможност касационният съд служебно да извлича такъв от жалбата или изложението, освен в случаите на възможна нищожност и недопустимост на обжалваното решение. В конкретния случай не се откриват основания според които да не се зачете въззивният съдебен акт като валиден и допустим. Следователно съдът не може служебно да формулира въпрос по чл.280 от ГПК. Самият касатор също не е изложил такъв въпрос, въпреки че за това му е дадена допълнителна възможност. Той е възпроизвел в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК оплакванията си от действията на въззивния съд по преценката на доказателствата и приложението на закона. Тези оплаквания могат да имат значение по чл.281 т.3 от ГПК, но те не могат да бъдат разглеждани, преди обжалването да бъде допуснато. Самото допускане става на други основания, които трябва да отговарят на законовите критерии по чл.280 от ГПК. Едва ако обжалването бъде допуснато, съдът разглежда по същество наведените касационни основания за нарушение на закона или необоснованост.В конкретния случай касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е формулиран правен въпрос, който да обуславя въззивното решение и който да се решава противоречиво или да е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 23 от 22.02.2008 г. по гр.д.№ 178/ 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: