О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
[населено място] ,10,02,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 308 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. против определение № 11 073 / 06.07.2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІV „г” състав , по ч.гр.д. № 4768 / 2012 год. , с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане от 05.12.2011 год. по гр.д.№ 41909 / 2009 год. на СРС, ГО , І отд.- 24 състав . С последното , на основание влязло в сила определение на СРС , 24 състав по гр.д.№ 22918 / 2010 год. , с което производството по предявения от Н. Т. против Н. В. иск с правно основание чл.422 ГПК, е прекратено , е постановено обезсилване на издадената на 13.10.2009 год. заповед за изпълнение на паричното задължение , което именно е било предмет на установяване в производството по чл.422 ГПК , както и обезсилен издадения въз основа заповедта изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че потвърждаващото разпореждането за обезсилване въззивно определение е недопустимо , в евентуалност – неправилно , позовавайки се на незаконосъобразно прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, определението за което е влязло в сила . Със същите доводи и без формулиране на процесуалноправен или материалноправен въпрос за допускане на касационното обжалване , е съдържанието на представената – в изпълнение указанията на въззивния съд , за представяне изложение по чл. 274 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, „ частна жалба „ вх.№ 103903 / 15.10.2012 година , с формално посочена хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответната страна – Н. В. – не е депозирала становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК от уведомяване на страната и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Същата не следва да се допусне до касационно обжалване, предвид неформулирането на правен въпрос, по смисъла на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора , отговорът на който е обусловил решаващия извод на въззивния съд . Непокриването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, но дори да би бил удовлетворен, формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не осъществява изискването за обосноваване на допълнителния селективен критерий в тази хипотеза . Няма противоречие в съдебната практика относно съдбата на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, в случай на инициирано , предвид възражение на длъжника по чл.414 ГПК , исково производство за установяване на вземането , чрез иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК . Само от успешното му провеждане и приключване с влязло в сила съдебно решение е обусловено стабилизирането на правните последици на заповедта за изпълнение и реализиране изпълнителната й сила .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 073 / 06.07.2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІV „г” състав , по ч.гр.д. № 4768 / 2012 год. .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :