О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 12.02.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №7855 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. А. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И., срещу определение от 19.11.2013г. по ч.гр.д.№1285/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено разпореждане от 03.10.2013г. по гр.д.№2440/2013г. на Окръжен съд-Пловдив за връщане исковата молба на Р. А. И. на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд за връщане исковата молба на Р. А. И. на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неотстраняване констатирания недостатък на исковата молба – непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 2300лв. и в продължения от съда срок по реда на чл.63 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „разпоредбата на чл.63 ГПК задължава ли съда да уведоми страната за продължения срок”. Жалбоподателят счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване, а напротив – сочи, че няма създадена съдебна практика по поставения от него въпрос. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.63 ГПК не са неясни, неточни или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок при продължаване на законен или определен от съда срок като предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Началният момент на новоопределения срок следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба разпореждане, с което срокът е продължен. По този въпрос е установена трайна практика на ВКС-определение №385 от 04.10.2010г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на II г.о на ВКС; определение №191 от 14.03.2011г. по ч. т. д. № 143/2011 г. на I т.о. на ВКС; определение №124 от 10.03.2011г. по гр. д. № 84/2011 г. на III г.о. на ВКС; определение №425 от 21.06.2010г. по ч. т. д. № 441/2010 г. на II т.о.; определение №158 от 18.03.2011г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III г.о. на ВКС; определение от 04.02.2010г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение №150 от -2.03.2010г. по ч. гр. д. № 109/2010 г. на IV г.о. на ВКС и определение №547 от 04.12.2012г. по ч.гр.д.№570/2012г. на ВКС, ІІг.о., която не се нуждае от промяна и която практика настоящият състав споделя.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.11.2013г. по ч.гр.д.№1285/2013г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено разпореждане от 03.10.2013г. по гр.д.№2440/2013г. на Окръжен съд-Пловдив за връщане исковата молба на Р. А. И. на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: