4
гр. д. № 5668/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 137
София, 12.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5668/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 2407/2012 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 02.03.2011г. по гр. д. № 3443/2009 г. на Софийски районен съд, с което е постановено изнасяне на публична продан допуснатия до делба имот, съставляващ ап. 19, в сградата на [улица], вх. ІІІ, ет. 5, с площ от 55.80 кв. м., с прилежащите му мазе на площ от 4 кв. м. и таван на площ от 4.39 кв. м и 0.82% ид. ч. от общите части на сграда и правото на строеж върху държавно дворното място, съставляващо парцел ХVІІІ в кв. 158, м. Центъра, по плана на [населено място]. Указано е получената сума след продажбата да се разпредели между съделителите съобразно определените им права при допускане на делбата: ? ид. ч. за А. Б. и общо ? ид. ч. за Н. Я. К. и Г. С. К. (в режим на СИО).
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от съделителите Н. и Г. К. с доводи за неправилност на решението и постановяването му при допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешените от съда въпроси: 1. следва ли съдът да прилага служебното начало, установено в чл. 7, ал. 1 ГПК; 2. следва ли да приеме експертиза за оценка на имота, ако е дадена за друг имот; 3. трябвало ли е съдът да отложи провеждането на първото съдебно заседание във втората фаза на делбата и да даде възможност на страната да заяви претенциите си ако е представила документ, че поради заболяване е възпрепятствана да се яви в съдебното заседание. В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК не се обосновава, с какво разрешените процесуални въпроси са от значение за точното прилагане на закона и ще допринесат за развитие на правото.
Ответницата по касация А. Б. е подала писмен отговор със становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като изложението не отговаря на изискванията за редовност, не съдържа формулиране на материален или процесуално-правен въпрос, който е разрешен с въззивното решение и обусловил изхода на спора. Поддържа се и довод, че ако касационната жалба е допустима, то не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не е заявила претенция за разноски за тази инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е постановено изнасяне на съсобствения апартамент между страните при права по ? за касаторите, която притежават в режим на СИО и ? за ищцата по иска Б., на публична продан на основание чл. 348 ГПК. За да определи този начин на прекратяване на съсобствеността съдът е взел предвид, че допуснатия до делба апартамент е неподеляем и никой от съделителите не е направил искане за възлагането му в негов дял.
Първият формулиран въпрос по спазване принципа на служебното начало не е обусловил изхода на спора и не представлява общо основание за допускане на касационна проверка на решението.
Вторият въпрос, относно приемане на заключение, което касае друг недвижим имот, не е разрешаван от съда. В проведеното съдебно заседание на 22.02.2011 г. по гр. д. № 3443/2009 г. на СРС вещото лице Я., на което е било възложено изпълнението на допусната техническа експертиза, е заявило при устното излагане на заключението по реда на чл. 197, ал.2 ГПК, че е допуснало техническа грешка на стр. 3 в заключението при посочване номера на апартамента и местонахождението му и е поискало коригирането му като е уточнило, че от останалото съдържание на представеното заключение се установява, че то е изготвено за апартамент № 19 на адреса в [населено място], [улица] след извършен оглед, констатациите от който са описани в заключението и се отнасят за апартамента, предмет на делба. С това е отстранена грешката в заключението. Уточнението, както и заключението в цялост са приети без възражение на касаторите, които са присъствали лично в съдебното заседание. В заключението е посочено, че жилището не е поделяемо и е определена пазарната му цена. Относимият за определяне начина на прекратяване на съсобствеността факт на неподеляемост на жилището се установява и от описанието на помещенията на апартамента, съдържащо се в нот. акт за замяна № 86 от 10.03.1988 г., с който страните се легитимират като съсобственици.
При така осъществилите се процесуални действия и съдържанието на приетото заключение не се установява допуснато процесуално нарушение, което да е повлияло на решаващите изводи на съда относно поделяемостта на жилището, поради което този въпрос също не съставлява основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Третия процесуален въпрос е свързан с това дали е било нарушено правото на участие на касаторката Г. К. при провеждане на първото съдебно заседание след допускане на делбата. К. е поискала отлагане на заседанието поради заболяване, което е направила лично с подаване на молба в канцеларията на съда на 03.11.2011 г. с приложен към нея болничен лист. В него е удостоверено, че при прегледа е констатирано възпаление на горните дихателни пътища и е разрешен отпуск за времето от 02.11.2011 г. Не е отбелязано, че поради заболяването не е възможно явяването на лицето пред съд съгласно чл. 18 от Наредбата за медицинските експертизи за работоспособност.
При тези данни съдът е намерил, че не е налице основание за отлагане на съдебното заседание. Изводът е направен при правилно прилагане на процесуалния закон.
В допълнение следва да се посочи, че съсобствеността между страните А. Б. и Н. К. е възникнала на основание договор за замяна, сключен с родителите им, а Г. К. е придобила права върху ? от имота в режим на СИО, като съпруга на К. на основание чл. 19, ал. 1 СК от 85 г., отм. имота. Възлагането на неподеляемо жилище е способ за прекратяване на съсобствеността, който намира приложение, по отношение на съпружеска имуществена общност прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелия или бившия съпруг, на когото са предоставени за упражняване родителските права по отношение децата от брака няма собствено жилище (чл. 349, ал. 1 ГПК). Право да иска възлагане на неподеляемият жилищен имот е признато и на съделителят, който е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище (чл. 349, ал. 2 ГПК), каквито хипотези в случая не са налице.
Поставените от касаторите въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда относно поделяемостта на допуснатото до делба жилище и определяне на способа за прекратяване на съсобствеността.
Касаторите не са мотивирали наличието на поддържаното основание по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, което е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2014 г. по гр. д. № 2407/2012 г. Софийски градски съд, ГК, ІV- Д с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: