О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 12.07.019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2693 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. И. от [населено място] срещу определение № 1017 от 23.03.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1123/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на касационния жалбоподател срещу определение от 26.01.2017 г., постановено по гр. д. № 4397/2013г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е съдът служебно да конституира като надлежна страна в исковото производство наследниците на ответник – задължителен другар, починал преди подаване на исковата молба и 2. В хипотезата на предявен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС и при наличието на повече от един ответници – продавачи на идеални части от съсобствен недвижим имот, прехвърлили ги едновременно с едно и също правно основание, налице ли е задължително другарство в отношенията между тях, което да е предпоставка съдът служебно да конституира като надлежни страни в производството всички ответници – продавачи на идеални части от съсобствен недвижим имот. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Р. Л. С., С. Л. И., Р. С. Г. и В. С. В. считат, че касационно обжалване на определението не следва да се допуска.
Производството по делото е образувано по предявени от частния жалбоподател, в условията на пасивно субективно съединяване, конститутивни искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 19/20 ид.ч. от недвижим имот, прехвърлени от първите тринадесет ответника на последния (четиринадесетия) от тях, без идеалните части да бъдат предложени на ищцата като съсобственик с 1/20 ид.ч. от него. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.01.2017 г. при разглеждане на гр. д. № 4397/2013 г. на Софийския градски съд, производството е прекратено по отношение на конституираните по реда на чл. 227 от ГПК наследници на ответника В. Д. Д., при констатацията, че същата е починала на 30.09.2012г. преди завеждане на делото.
За да постанови обжалваното определение, с което първоинстанционното определение е потвърдено, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че поради липсата на правосубектност на посоченото като ответник лице, процесуално правоотношение с него не е могло да възникне, с оглед на което исканото приемство в процеса по отношение на неговите наследници не би могло да настъпи. Липсата на правосубектност влече недопустимост на предявения иск, която е начална, поради което не може да бъде санирана или преодоляна чрез процесуалните действия по чл. 129 или чл. 227 ГПК. Изложени са съображения, че правен спор с починало лице не може да съществува, тъй като по силата на чл. 27, ал. 1 ГПК страната трябва да е процесуално правоспособна, а такова е физическото лице от раждането до смъртта му. Наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за възникването на качеството „страна по гражданско дело“, респ. за допустимост на гражданския процес, за която съдът следи служебно. Когато правоспособността по материалното право е отпаднала поради смъртта на физическото лице, настъпила преди предявяването на иска, към този момент отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Посочено е, че в тази хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК за приемство в процеса, тъй като предпоставка за това е смъртта на физическо лице, по отношение на което вече е било валидно възникнало качеството на страна по гражданско дело. Изложени са и допълнителни съображения, че продавачите на идеални части от съсобствен имот не са необходими, а обикновени другари по иска, предявен срещу тях по чл. 33, ал. 2 ЗС, като уважаването на иска за изкупуване срещу някои от тях не препятства отхвърлянето срещу други и обратно, но дори да се приеме че в случая е налице необходимо задължително другарство, наследниците на починалата преди завеждане на делото страна също не биха могли да бъдат конституирани като страни по реда на чл.227 ГПК.
С определение № 121 от 13.07.2017 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 ГПК – до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно задължителните указания на ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК. Тъй като тълкувателната процедура е приключила с постановяване на Тълкувателното решение № 1/2017 г., обявено на 9.07.2019 г., респ. пречките за движение на делото са отпаднали, спряното производство по частната касационна жалба следва да се възобнови съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК /в приложимата в случая първоначална редакция/ се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ ІІ г.о., намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице предвидените в процесуалния закон основания за ангажиране на правораздавателната компетентност на настоящата касационна инстанция по спора.
По отношение на процесуалноправния въпрос за допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, със задължителните указания на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т.2 е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая възприетото от Софийския апелативен съд становище по този въпрос съответства изцяло на формираната задължителна практика на ВКС, породи което не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория формулиран от жалбоподателя въпрос, тъй като същият няма отношение към решаващите правни мотиви на въззивния съд за постановяване на обжалвания съдебен акт, а само към съпътстващите му такива, поради което и няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, този въпрос също е решен изцяло в съответствие с практиката на ВКС, което изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.
Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2693/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1017 от 23.03.2017г. по ч.гр. д. № 1123/2017 г. на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: