О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1184 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Б., М. В. Ц., М. М. Ц.,М. М. Ц.,В./И./ А.,по баща К. К., А. К. К.,Р. А. Б., Н. А. Б., Т. И. Б.,М. Д. Б., Т. Х. Г.,М. Х. К., Е. М. Д., Р. Н. Д., М. Н. Д.,А. П. К.,Л. М. А. /Р./ ,М. П. К.,П. П. Х., С. Л. У.,Й. Л. О.,Р. Н. А., Ц. Г. К. /А./,А. Г. А.,В. К. С.,А. А. Б., Е. А. С.-Ф.,Е. А. С., Е. Х. С. и А. А. Ц. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 12.03.2010г. по гр.д.№1419/2005г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това предявеният от тях срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място с площ от 1556.1кв.м., находящо се в[населено място], [улица], съставляващо УПИ VІ,VІІ,VІІІ,ІХ,Х и ХІ от кв.233 по плана на града в сила към момента на отчуждаването /национализацията/,ведно с построената в него масивна триетажна сграда с изба и таван /бивш тютюнев склад/ със застроена площ от 934кв.в.,съставляващо към настоящия момент част от парцел V-1176 в кв.83 по плана на[населено място] от 1992г. е отхвърлен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога следва да се приеме,че е реализирано обезщетяване при национализация на имота и дали обезщетението е равностойно на национализирания имот.
От [фирма] е подадена насрещна касационна жалба срещу решението на П. окръжен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от дружеството насрещен иск за заплащане на сумата от 9900лв. за извършени подобрения в процесния имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената насрещна касационна жалба се поддържа,че в тази част решението е недопустимо,тъй като решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано от ответниците по насрещния иск,което дава основание за допускане с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ищците са наследници на А. К.,починал през 1945г.,който заедно със синовете си В., Г. и К. К. са били акционери в х. а. д.- “Х. В. Б. ен Т. Т. НВ” /търговско дружество за български и турски тютюни/,основано през 1932г. През 1933г. дружеството е придобило процесния имот /н.а.№92/1933г./. Същият имот е бил отчужден през 1948г. на основание чл.27 от Закона за тютюневия монопол,като сградата съществува във вида, в който е била към момента на отчуждаването.
Прието е,че при отчуждаването собствениците са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойност на отчужденото имущество- след влизане в сила на Спогодбата между Н. и К. Х. от 1961г. за уреждане на финансови вземания,одобрена от МС на Н. и влязла в сила на 01.07.1962г., е извършено плащане от страна на Б. към К. Х. в общ размер на 1500000 холандски флорина,като в размера на така платените средства е включена и сума за “Х. В. Б. ен Т. Т. НВ”. Прието е,че обезщетяване е налице независимо,че е платена сума,по-малка отколкото е била цената на имота.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса дали може да се приеме,че е реализирано обезщетяване,ако обезщетението не е равностойно на национализирания имот е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посочените от касаторите решения на ВАС. Постановените от ВАС решения обаче не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос с оглед указанията,дадени в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторите се позовават и на решение №306/16.07.1998г. на ВКС, петчленен състав,по гр.д.№118/1998г.,в което е прието,че не подлежи на реституция недвижим имот,национализиран по ЗОЕГПНС,собственикът на който е получил обезщетение,равностойно на пазарната му стойност. Сочат също така,че по идентичен случай с разглеждания по настоящето дело по така поставения въпрос е допуснато касационно обжалване от състав на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№3/2009г.
Според настоящия състав даденото в посоченото решение №306/16.07.1998г. на петчленен състав на ВКС по гр.д.№118/1998г. разрешение на поставения въпрос не може да обуслови наличие на противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК с оглед спецификата на разглеждания случай,а именно извършена по реда на Закона за тютюневия монопол национализация на имот,принадлежащ на чуждестранно юридическо лице,при което обезщетяването е определено посредством междуправителствена спогодба.
По идентичен с настоящия казус тричленен състав на ІІ ГО на ВКС се е произнесъл с решение №247/21.07.2010г. по гр.д.№3/2009г. като по поставения въпрос е приел,че хипотезите,когато имущественото обезщетение е изплатено на чуждата държава и тази държава е уредила реалното обезщетяване на засегнатите юридически лица,не подадат в приложното поле на чл.4 З.,като следва да се приеме,че с факта на изплащане на сумите от българската на чуждата държава е налице обезщетяване на чуждестранното юридическо лице /без значение,че собствениците му или техните наследници са български граждани/ и искането за възстановяване на отчужденото, но компенсирано като имуществено задължение към чуждата държава от страна на Б. държава,е неоснователно. Прието е по отношение равностойността на обезщетението с реалната стойност на имуществото към момента на отчуждаването,че в тези хипотези равната стойност не може да се търси,а оттам и преценява, доколкото правата на чуждестранното юридическо лице са били защитени чрез санкцията на държавата,в която търговското дружество има регистрация като такова чрез постигане на споразумение за това с българската държава за дължимите суми.
И. в обжалваното решение становище изцяло съвпада с гореизложеното,което се споделя и от настоящия състав и доколкото с решение №247/21.07.2010г. по реда на чл.291 ГПК е даден отговор на поставения от касаторите въпрос и не се установява противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК,следва да се приеме,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
И тъй като по касационната жалба не се допуска обжалване,съгласно чл.287,ал.4 ГПК не следва да бъде разглеждана и насрещната касационна жалба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.03.2010г. по гр.д.№1419/2005г. по описа на П. окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] насрещна касационна жалба срещу въззивното решение,постановено на 12.03.2010г. по гр.д.№1419/2005г. по описа на П. окръжен съд.
В частта,с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] насрещна касационна жалба определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
В частта,с която въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 12.03.2010г. по гр.д.№1419/2005г. не е допуснато до касационно обжалване определението е окончателно.
Председател:
Членове: