4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 45 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез управителя М. Е. К. срещу определение № 288 от 21.08.2015г. по ч. т. дело № 235/2015г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е върната частната жалба на [фирма] срещу определение № 785 от 29.06.2015г. по т. дело № 262/2013г. на Окръжен съд Бургас, Първо гражданско и търговско отделение и е прекратено производството по ч. т. дело № 235/2015г. на Апелативен съд Б..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че определението на Окръжен съд Бургас е връчено на управителя М. Е. К., като не е съобразил, че е връчено на адвокат И. Б.. Поддържа становище, че съобщението за определението не е надлежно и е в нарушение на чл. 37 и чл. 38 ГПК, тъй като с молба вх. № 12745/09.08.2013г. е посочен съдебен адрес за връчване на всички съобщения, призовки и документи по делото: [населено място], п. к. 3700, [улица], на който адрес няма изпратено определение, а същото е връчено неправилно на адрес [населено място], [улица]. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ Б. Л. Б. оспорва частната жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради това, че определението не подлежи на касационно обжалване, евентуално за правилност на обжалваното определение. Моли да не се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд Б., евентуално определението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, предвид връчване на препис от определението на частния жалбоподател на 23.09.2015г. и подаване на частната жалба на 28.09.2015г. и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на синдика за недопустимост на частната жалба поради това, че определението не подлежи на касационно обжалване, е неоснователен, тъй като производството не е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне частната жалба на [фирма] срещу определение № 785 от 29.06.2015г. по т. дело № 262/2013г. на Окръжен съд Бургас по чл. 701, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, с което не е допуснато до разглеждане от събранието на кредиторите оздравителният план, предложен от длъжника [фирма], постъпил на 23.12.2014г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния седмодневен срок за обжалване. Изложил е съображения, че обжалваното определение на Окръжен съд Бургас е връчено на управителя М. К. лично на 07.07.2015г., указаният седмодневен срок е изтекъл на 14.07.2015г., а частната жалба е подадена на 17.07.2015г.
Неправилно съдебният състав е приел, че определението е връчено на управителя М. К. лично на 07.07.2015г. Видно от съобщението с върнатата по делото разписка, препис от определението е връчен на [фирма] чрез адвокат Б. /лично/. От представеното по т. дело № 262/2013г. на Окръжен съд Бургас пълномощно се установява, че адвокат И. Г. Б. е упълномощен от управителя на [фирма] М. Е. К. да представлява дружеството пред Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Б., като получава всякакви книжа, документи, съобщения и призовки и да представя пред Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Б. всякакви книжа, документи, съобщения и призовки във връзка с упражняване на процесуалните права на [фирма]. С молба вх. № 12745/09.08.2013г. е посочен адрес за връчване на всички съобщения, призовки и документи по делото: [населено място], п. к. 3700, [улица]. През периода от м. юли 2013г. до м. юли 2015г. частният жалбоподател [фирма] е получавал множество съобщения, документи, призовки и съдебни актове по делото на адреса на управление на дружеството чрез пълномощника си адв. И. Б.: [населено място], [улица], ет. 1, офис 1. До настоящия момент пълномощното на адв. Б. не е оттеглено, поради което връчването на съобщението и препис от определението на дружеството чрез адв. Б. е надлежно извършено.
Законодателната идея за същността на съдебния адрес като лице и място за връчване на съобщенията, различни от адреса на управление на търговеца, е намерила израз в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, която урежда процесуалното право на страната да посочи в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК регламентира мястото на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица, вписани в съответния регистър, а именно последният посочен в регистъра адрес. Когато страната има пълномощник по делото или е посочила съдебен адрес, задължение на съда е да изпраща съобщенията съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК на пълномощника или съдебния адресат. Ако съобщението е връчено на страната на адреса на управление съгласно изискванията на чл. 50 ГПК и е получено от представителя на дружеството, връчването би било редовно, тъй като правно релевантен е фактът на уведомяването на страната лично. В разпоредбата на чл. 45 ГПК е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата, като връчването на представител се смята за лично връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.
Когато призоваването и връчването на съобщения се осъществява в производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, приложение намира специалната разпоредба на чл. 619, ал. 2 ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност длъжникът се призовава на адреса на управлението му.
В конкретния случай съобщението с препис от определението са изпратени на адреса на управление на дружеството, адресат е [фирма] и същите са получени от пълномощника на адресата – адвокат И. Б., поради което са спазени разпоредбите на чл. 619, ал. 1 ТЗ, чл. 39, ал. 1 и чл. 50 ГПК. След като определението е връчено лично на пълномощник на дружеството на адреса му на управление, то неизпращането на препис от определението на посочения от дружеството адрес в [населено място] не представлява процесуално нарушение, което да обуслови извод за неправилност на обжалвания съдебен акт. Частният жалбоподател е получил препис от определението на 07.07.2015г. и крайният седмодневен срок за обжалване на съдебния акт съгласно чл. 701, ал. 3 ТЗ е изтекъл на 14.07.2015г. /вторник/. Като е съобразил посочените факти и е констатирал, че частната жалба е подадена на 17.07.2015г., въззивният съд е направил законосъобразен извод за нейната недопустимост поради подаването й след седмодневния срок.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Апелативен съд Б. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288 от 21.08.2015г. по ч. т. дело № 235/2015г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.