1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 16.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 382 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Й. С., Г. Д. С. и Й. Д. С., чрез пълномощника им адв. Д.Т.-В., срещу определение № 1504/20.06.2011 г., по ч.гр.д. № 898/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им, с която се иска отмяна, изменение и допълване на определение № 302/13.04.2011 г., по ч.гр.д. № 321/2011 г. по описа на Несебърски районен съд и е прекратено производството по делото.Излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба от 09.02.2011 г. и молба-уточнение от 01.04.2011 г. частните жалбоподатели са поискали да приемат по опис оставеното от техния общ наследодател Д. Г. С. наследство, по реда на чл. 61 ЗН, като са посочили всички известни им недвижими имоти на наследодателя и са представили съответните доказателства за правото на собственост върху същите. С определение № 302/13.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 321/2011 г., Несебърски районен съд е допуснал приемането по описа на наследството на общия на молителите-частни жалбоподатели – Д. Г. С. наследодател, като е описал включените в него недвижими имоти, съгласно представените документи за собственост, разпоредил е вписване на допуснатото приемане във водената към съда книга, възложил е на [община] да извърши опис на описаните имоти и е разпоредил жилищната сграда, която е част от тях, да бъде запечатана до извършването на описа, ако в нея не живеят трети лица.
Молителите с молба (частна жалба) са обжалвали това определение, като са посочили, че в него са описани като собствени на общия наследодател постройки, които вече не съществуват, както и сграда, която не е била собственост на Д. С. към момента на неговата смърт. Освен това, в определението са посочени погрешно по-малки идеални части от описаните недвижими имоти, които са включени в наследството на С., отколкото действително той е притежавал в тях. Поискано е също така да бъде отменено определението в частта, в която е разпоредено запечатване на описаната жилищна сграда, която освен това не е била собственост на общия наследодател. На последно място са поискали продължаване на срока по чл. 61 ЗН с още три месеца.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че обжалваното определение като положителен охранителен акт не подлежи на обжалване, а и нормата на чл. 274 ал. 1 ГПК не намира приложение, тъй като не е налице нито една от визираните в него хипотези. Освен това, Бургаски окръжен съд е посочил, че в чл. 556 ГПК е предвиден реда за отмяна на постановеното запечатване на недвижимия имот, поради което молбата за неговото разпечатване не е в кръга на компетентността на въззивната инстанция.
Безспорно е, че постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е охранителен, тъй като е издаден в рамките на охранителното производство по чл. 61 ЗН вр. чл. 553 – 559 ГПК. Като такъв за него се прилагат общите правила за охранителните производства. Доколкото определението на Несебърски районен съд е положително, т.е. уважена е молбата на частните жалбоподатели за приемане наследството на общия им наследодател по опис, то същото не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 537 ал. 1 ГПК. Ето защо въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, поради което е прекратил производството по делото.
От друга страна обаче, във връзка с конкретно наведените в частната жалба доводи, настоящият съдебен състав намира:
На първо място, определението на първоинстанционния съд, в качеството му на охранителен акт, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно обема на включеното в наследството на дадено физическо лице имущество, а има доказателствена сила само относно вида, количеството и стойността на описаните имоти и вещи. Следователно съдебният акт на районния съдия в производство по чл. 61 ЗН е достатъчно да съдържа единствено волеизявление за вписване, след като законодателят е вменил в правомощията на съда само това. Ето защо спорът дали дадено имущество действително е включено в наследството на дадено физическо лице, т.е. въпросът за собствеността и нейния обем, се решава не в охранителното производство, а в съдебното производство по конкретно възникнал правен спор, свързан с тези въпроси.
Независимо от това, с оглед предназначението и правните последици на акта, с който завършва конкретното охранително производство, настоящият съдебен състав счита, че същият може да бъде оттеглен от постановилия го съд, по реда на чл. 253 ГПК. В подадената от частните жалбоподатели в настоящото производство молба (частна жалба) от 03.05.2011 г., по същество има искане именно за изменение и отмяна на постановения от първоинстанционния съд охранителен акт, на основание чл. 253 ГПК, по което компетентен да се произнесе, след извършване на преценка за основателност е Несебърски районен съд. Поради това делото следва да му бъде върнато с указания за произнасяне по направеното от молителите в охранителното производство искане.
На следващо място, в молбата (частна жалба) от 03.05.2011 г. частните жалбоподатели са поискали разпечатване на запечатаната по разпореждане на районния съд жилищна сграда. Правилно въззивният съд е посочил, че реда за извършване на разпечатването е предвиден в чл. 556 ГПК, съгласно който компетентен по искането е районния, а не въззивния съд. Но доколкото в частната жалба по същество се съдържа именно такова искане, въззивния съд е следвало да върне делото на Несебърски районен съд за произнасяне по него.И тъй като това не е било направено, съответните указания следва да бъдат дадени от настоящата съдебна инстанция, като делото се върне на районния съд за произнасяне на същия по искането на молителите по реда на чл. 556 ГПК.
На последно място, срокът по чл. 61 ал. 1 ЗН подлежи на продължаване до три месеца, съгласно изричната разпоредба на изречение второ на цитираната норма, при спазване изискванията на чл. 63 вр. чл. 540 ГПК. С молбата (частна жалба) от 03.05.2011 г. частните жалбоподатели са направили именно такова искане, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд.
Ето защо делото следва да се върне на Несебърски районен съд за произнасяне по същата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1504/20.06.2011 г., по ч.гр.д. № 898/2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд за произнасяне по молбата на молителите-частни жалбоподатели за изменение и отмяна на постановеното определение 302 от 13.04.2011 г.,по ч.гр.д. № 321/2011 г., по реда на чл. 253 ГПК, за разпечатване на описания в същото определение недвижим имот по реда на чл. 556 ГПК, както и за продължаване на срока по чл. 61 ал. 1 ЗН.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: