3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
С., 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 330 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу тази част от Решение № 298 от 09.12.2011 год. по т.д.№ 506/2011 год. на Варненския апелативен съд с която е потвърдено Решение № 73 от 10.05.2011 год. по т.д.№ 201/2010 год. на Добричкия окръжен съд. С нея са били уважени до размера съответно на 15840 лв. и на 10560 лв. предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от неизпълнението по два договора за продажба на селскостопанска продукция.
В частта с която исковете на [фирма] са отхвърлени за сумите над посочения размер и до претендираните 28800 лв. по първия договор и 19200 лв. по втория, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител е посочил основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставил е въпроса дали е допустимо кумулирането на менителничен иск и иск, произтичащ от каузално правоотношение.
Ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който сочи, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД: 1./ За сумата 28800 лв. – договорна неустойка за пълно неизпълнение на договор от 02.06.2010 год. за продажба на 25 тона рапица; 2./ За сумата 19200 лв. – договорна неустойка за пълно неизпълнение на договор от 24.06.2010 год. на 16 тона рапица. Неустойката е формирана от удвоената цена на недоставеното количество селскостопанска продукция.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че е налице невиновно неизпълнение на договорните му задължения поради лошите метеорологични условия и недостатъчното количество на произведената рапица. Няма спор, че авансово платените от купувача суми са му били върнати, макар и след проведено заповедно производство. Съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни изцяло.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ВнАС е счел, че от размера на неустойката следва да бъдат приспаднати върнатите по реда на чл.422 ГПК вр.чл.55 ал.1 ЗЗД от [фирма] авансово получени суми по двата договора, поради което е редуцирал задължението на ответника-касатор.
Поставеният правен въпрос не е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – т.1 на ТР № 1/2010 год., доколкото крайните изводи на въззивния съд не произтичат от кумулирането в едно производство на менителничен иск и иск за неустойка, които са и за различни вземания и на различно основание. Както бе посочено, съставът на ВнАС всъщност е зачел възражението на [фирма] и е компенсирал в негова полза погашението, направено от него в друго производство. Дали такава компенсация е възможна, е извън предмета на спора с който е сезиран ВКС, доколкото касае отхвърлената част на исковете, а в тази част, като необжалвано от [фирма], въззивното решение е влязло в сила.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, без да са представени доказателства за сторени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 298 от 09.12.2011 год. по т.д.№ 506/2011 год. на Варненския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждането на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.