1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
С., 2.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1153 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представляван от управителя Мира Р., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Б., против въззивно решение № І-51 от 13.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 517/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 16 от 01.02.2011 г. на Поморийския районен съд, постановено по гр.д. № 362/2010 г., са отхвърлени предявените от [фирма] срещу В. Т. Т. и И. Т. Т., и двамата от [населено място], [община], Г. Ц. С. и Д. С., и двамата от [населено място], искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба по отношение на 2/6 идеални части от имотите, материализиран с нот. акт № 90, т. І, рег. № 461, д. № 88 от 19.02.2010 г., на нотариус Г. Н., с район на действие Поморийски районен съд, с който Н. И. Т., В. Т. Т. и И. Т. Т. са продали на Г. Ц. С. недвижим имот, а именно дворно място, съставляващо поземлен имот № 205, кв. 18 по плана на [населено място], [община], с площ от 1 024 кв.м., заедно с изградените в него двуетажна вилна жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м, едноетажна вилна сграда със застроена площ от 25 кв.м., както и всички други подобрения и насаждения в имота, за сумата от 9 000 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос е за приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК относно посочване и представяне на писмени доказателства във въззивното производство, които са могли да бъдат посочени и представени в срок пред първата инстанция. В подкрепа на твърдението си касаторът е представил съдебна практика – решение № 466 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1297/2009 г., І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК относно приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК, определение по чл. 288 ГПК № 60 от 27.01.2009 г. по гр.д. № 5299/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение по чл. 288 ГПК № 1368 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 1297/2009 г. на І г.о. на ВКС и решение № 300 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 557/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС. Представените две определения на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба Г. Ц. С. и Д. С., чрез пълномощника им адв. Х. С. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба В. Т. Т. и И. Т. Т. не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 135 ЗЗД, с обжалваем интерес над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че касаторът ищец, чиято е доказателствената тежест, не е установил по несъмнен начин, че приобретателят по увреждащата сделка е знаел, че с извършването й уврежда кредитора ищец с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 1, пр. второ ЗЗД, за да бъде прогласена относителната недействителност на 2/6 ид. части от продажбената сделка.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения от касатора процесуалноправен въпрос относно приложението на чл. 266, ал. 1 ГПК не е обусловил изхода на спора, поради което не е налице главното основание за приложното поле на касационно обжалване, а именно наличие на правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване е поставен въпроса за нарушение разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК от въззивния съд, който е приел като доказателство предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот от 01.10.2006 г., сключен между Н. И. Т. и Т. К. Т. /обещатели/ и Г. Ц. Севери/приемател/, което писмено доказателство е следвало да бъде представено в срок в първоинстанционното производство. Това процесуално нарушение от въззивния съд би обусловило изхода на делото, ако приетия в нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК документ, е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай. В. съд на основание чл. 272 ГПК е възприел мотивите на първоинстанционния съд касаещи недоказаността на знанието на купувачите за увреждащия характер на сделката, което е в доказателствена тежест на ищеца кредитор. Приел е, че по делото не е установено, че ответниците-купувачи са знаели, че с прехвърлянето на процесния имот в [населено място] продавачите увреждат интересите на кредитора си [фирма], както и че по партидите на двамата продавачи И. Т. и В. Т. не е вписана възбрана за обезпечаване на вземането на кредитора и поради това купувачите не са били в състояние да разберат, че продавачите имат задължения към него и с извършване на процесната сделка се цели увреждане на интересите му. В. съд е приел, че представените от страните пред въззивната инстанция доказателства, в т.ч. и предварителния договор не променят тези изводи на първата инстанция и в този контекст ги е обсъдил. Следователно, доколкото изводите на въззивната инстанция не са основани на приетият като писмено доказателство в заседанието на въззивния съд от 04.05.2011 г. предварителен договор, не би могло да се преценява дали е било допуснато процесуално нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не е в противоречие с приетото в решение № 466/2010 г., тъй като разрешения с него процесуален въпрос е по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК, а не по чл. 266, ал. 1 ГПК, какъвто е поставен в настоящия случай. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 135 ЗЗД, чл. 269, ал. 1 ГПК, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. В. решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 135 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата С. направените по делото за настоящото производство разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-51 от 13.05.2011 г., постановено по в.гр.д. № 517/2011 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 7776 от 16.06.2011 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Г. Ц. С. и Д. С., и двамата от [населено място] деловодните разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: