О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
[населено място] 02.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5808 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Държавно предприятие „Радиоктивни отпадъци”, чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 10.08.2015г., постановено по в.гр.д.№542/2015г. на Врачански окръжен съд, с което след отмяна на решение от 04.06.2015г. по гр.д.№26/2015г. на Районен съд – Козлодуй са уважени предявените от Р. Р. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. Р. Б., чрез процесуален представител адв.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Р. Р. Б. срещу Държавно предприятие „Радиоктивни отпадъци” искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №ТП-140/13.11.2014г. на изпълнителния директор на ДП”Радиоктивни отпадъци” на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че приложеното от работодателя основание за уволнение предполага липса на професионални качества на работника или служителя, т.е. професионални знания, умения и навици, необходими за изпълнение на възложената му работа; че при това основание е без значение дали тази липса се дължи на недостатъчно образование или опит на работника или служителя или на недостатъчните му природни дадености – интелигентност, схватливост, сръчност и други умствени, психически и физически способности. Същественото при това основание за уволнение е, че фактите и обстоятелствата, които се излагат за да потвърдят липсата на необходимите качества за изпълнение на възложената работа, трябва да изразяват неговото невиновно поведение и по тази причина не може да бъде обосновано с негови дисциплинарни нарушения. Прието е, че в настоящия случай се е случило именно това – приложено е основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ за виновно поведение на служителката.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя въпрос: „възможно ли е липсващите качества на работника, които са основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ да са както професионални, така и лични”, който касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената задължителна практика на ВКС, с която е отговорено положително на поставения въпрос. Във въззивното решение обаче не е даден различен отговор на поставения въпрос – както се посочи по-горе във въззивното решение е прието, че при това основание е без значение дали тази липса се дължи на недостатъчно образование или опит на работника или служителя или на недостатъчните му природни дадености – интелигентност, схватливост, сръчност и други умствени, психически и физически способности. В конкретния случай е прието за установено, че това основание за уволнение е приложено по отношение на виновно поведение на служителката, като е цитирана постоянната и непротиворечива съдебна практика, включително задължителна съдебна практика, относно разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ и дисциплинарното уволнение за нарушаване на трудовата дисциплина. Отделно от това доводите на касатора, че изисканите обяснения за поведението на служителката на определена дата, са единствено с цел работодателят да си състави свое мнение относно личностните качества на служителя, а не във връзка с дисциплинарно производство, не кореспондира с посоченото в заповедта за уволнение, че обясненията са изискани по реда на чл.193 КТ. Не налице твърдяното от касатора противоречие между приетото от въззивния съд, че липсващите качества трябва да бъдат посочени в заповедта за уволнение и приетото в приложената задължителна практика на ВКС, че е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по общото или по-конкретното им описание. Отделно от това, във въззивното решение е прието, че в заповедта за уволнение работодателят е посочил качествата, необходими за ефективното изпълнение на възложената работа, които липсват на служителката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „може ли да се приеме, че липсата на личностни качества като уважително и етично отношение към колегите, отправянето на обиди и заплахи, умишлено затрудняване на коли да изпълняват своите задължения е в причинна връзка с влошаване на микроклимата, стрес на работното място, което е предпоставка за неефективно или затруднено изпълнение на служебните задължения от страна на колегите на причинителя /потърпевши от лошото отношение/, а не на проявяващия неуважително отношение”; „съставлява си дисциплинарно нарушение наетичното отношение към колегите, което води и до стресова обстановка на работното място”. касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.08.2015г., постановено по в.гр.д.№542/2015г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоктивни отпадъци” да заплати на Р. Р. Б. сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: