О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
[населено място] , 21,03,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№325/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №496/26.11.2015г. по т.д.№727/15г. Пловдивски апелативен съд, ТО е потвърдил решение №330/25.08.2015г. по т.д.№260/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд в частта,с характер на определение,с която е оставен без разглеждане предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск за разваляне на споразумение от 11.12.2009г. като недопустим.
Срещу това определение на ПАС е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се твърди неправилност,незаконосъобразност и несъответствие със съдебната практика на изводите на въззивния съд за недопустимост на иска.Страната счита,че наличието на правната норма на чл.87 ал.2 от ЗЗД,касаеща съдебен ред за упражняване правото за разваляне на договори,с които се прехвърлят,учредяват,признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, не изключва и не ограничава правото на страните по договор,имащ за предмет вещни права върху движими вещи да развалят същия също по съдебен ред. Твърди се неправилност на извода на съда за липса на правен интерес от воденето на иска,който ищецът е предявил в настоящото производство.В останалата част от касационната частна жалба са изложени съображения по същество за наличие на предпоставки за развалянето на процесния договор от страна на ищеца поради виновно неизпълнение задължението на ответника да представи документ за собственост върху вещите,респ. твърдения,че последният не е собственик. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Ответната по жалбата страна [фирма] е възразила срещу нея с искане определението да не бъде допуснато до касационно обжалване.
В представеното изложение към жалбата се поддържа основание по чл.280 ал.1 т.т.1 и 2 от ГПК с навеждане на твърдения за неправилна квалификация на иска от съда /вместо по чл.189 ал.1 от ЗЗД – тази по чл.87 ал.3 от ЗЗД/. Представят се две решения -№612/17.10.1995г. по гр.д.№390/95г. на 5-чл. състав на ВС /относимо към т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК/,с което се приема,че съдът е длъжен да реши поставения на разглеждане спор на предявеното основание и №176/03.11.2010г. по т.д.№118/2010г. на ВКС ТК Второ т.о. /относимо към т.1 от същия член/,според което съдът е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина,поискани от ищеца. Конкретен правен въпрос, свързан с мотивите на въззивната инстанция по делото в постановеното от нея определение, който да е решен в противоречие с посочената от касатора практика, не е поставен в изложението. Доколкото законодателят не е предвидил съдебен ред за упражняване на потестативното право за разваляне на договор с предмет вещни права върху движими вещи , ревелантна правна квалификация на такъв иск не би могла бъде направена. Това прави неотносима към конкретния казус и представената от касатора съдебна практика.
С допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът свързва въпроса „Допустимо ли е при противоречие между купувача и продавача по отношение на съществени елементи от договора за покупко-продажба на движими вещи да се иска развалянето му по съдебен ред?“. Въпросът е ирелевантен,тъй като в производството пред първата инстанция не е навеждан довод за наличие на спор между страните по договора относно съществените му елементи,а искането за разваляне е обосновано с неизпълнение на задължение на ответника да представи документи за собственост върху движимите вещи,предмет на продажбата. Не е обосновано и наличието на конкретни обстоятелства,правещи този въпрос такъв от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това следва да се приеме,че не са налице основания за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №496/26.11.2015г. по т.д.№727/15г. Пловдивски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.