4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1670/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София, 21.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар С. С.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1670/2013 година
Производството е образувано по молба на П. [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № ХІІ-1726/21.12.2009 год., постановено по гр.дело № 4756/2008 год. на Бургаски районен съд /потвърдено с решение на Бургаски окръжен съд № 128/19.10.2010 год. по в.гр.дело № 441/2010 год., по което не е допуснато касационно обжалване – определение № 566/26.07.2012 год. по т.дело № 302/2011 год. по описа на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о./. С това решение е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и Агенцията за държавни вземания /сега Национална агенция по приходите/, [населено място] иск по чл.124, ал.4 ГПК и е прието за установено по отношение на двамата ответници, че запис на заповед за 2 750 000 лева, издаден на 09.04.2002 год. в [населено място], представлява неистински документ-подписан в частта на ценната книга под „издател” и „авалирал” не от управителя на дружеството-ищец Т. Г. Х..
В молбата за отмята се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които според молителя потвърждават наличието и автентичността на документа, предмет на вземане от ищеца по обжалваното решение. Посочва се още, че представените с молбата за отмяна нови доказателства и нови факти не са изследвани в производството по делото пред първоинстанционния съд, поради нежеланието на тази инстанция да даде възможност на ответника за събирането им. Иска се отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за събирането на доказателства и с оглед нарушеното право на защита на ответника в процеса.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д. от АК-Б. изразява становище, че същата е процесуално недопустима – подадена е от юридическо лице, което не е било страна по делото, нито се сочи, че е налице основанието по чл.304 ГПК, поради което за молителя липсва правен интерес да атакува постановеното решение. Изложени са и съображения, че по същество направените оплаквания са неоснователни. Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лева по представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2013 год.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа, че молбата за отмяна е допустима и основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът Национална агенция по приходите [населено място] не ангажира становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение на Бургаския районен съд № ХІІ-1726/21.12.2009 год., постановено по гр.дело № 4756/2008 год. С това решение е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.124, ал.4 ГПК и е прието за установено по отношение на двамата ответници – [фирма], [населено място] и Агенция за държавни вземания /сега Национална агенция по приходите/, [населено място], че запис на заповед за 2 750 000 лева, издаден на 09.04.2002 год. в [населено място] представлява неистински документ-подписан в частта на ценната книга под „издател” и „авалирал” не от управителя на дружеството-ищец Т. Г. Х.. Процесният запис на заповед е с издател [фирма], [населено място] и поемател [фирма], [населено място], платим на предявяване не по-рано от 02.05.2007 год. и на 02.02.2005 год. е бил джиросан на [фирма], [населено място]-ответник по делото.
Молителят П. [фирма], [населено място] не е страна в процеса, нито е следвало да бъде конституиран в производството по иска по чл.124, ал.4 ГПК, тъй като делото се води между дружествата посочени за издател и поемател/респ. джиратар в процесния запис на заповед, за който ищецът твърди, че представлява неистински документ и не поражда задължения за [фирма], [населено място]. При тези фактически данни молителят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и не разполага с процесуална възможност да иска отмяна на постановеното решение на посоченото основание, поради което молбата му за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Действително, в чл.304 ГПК е предвидено, че отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото. Легитимирани да искат отмяна по цитирания текст, обаче, не са всички трети лица, а само лицата, притежаващи процесуалното качество на необходими другари, още повече – на задължителни другари. Не случайно текстът препраща към разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК. В случая характерът на спора не придава на молителя качеството на трето лице, по отношение на което решението има сила, тъй като не е необходим нито задължителен другар на никоя от страните по делото.
По изложените съображения подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата [фирма], [населено място] поисканите и направени от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 300 лева по представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.01.2013 год. с Адвокатско дружество „К., С.&СО”, [населено място], осъществило защитата му пред ВКС.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решене на Бургаски районен съд № ХІІ01726/21.12.2009 год., постановено по гр.дело № 4756/2008 год., потвърдено от Бургаски окръжен съд с решение № 128/19.10.2010 год. по в.гр.дело № 441/2010 год.
ОСЪЖДА П. [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] сумата 300/триста/ лева съдебни разноски за производството по отмяна.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ