8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
[населено място] ,22.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2448/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка „АД / в несъстоятелност / против решение № 111/11.06.2018 г. по т.д.№ 49/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71/13.11.2017 г. по т.д.№ 78/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, в обжалваните му части, с които са отхвърлени предявените от касатора против „Петрол„ АД и „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, за установяване, че не съществуват вземания на „Петрол„АД спрямо „Нафтекс Петрол„ЕООД /в несъстоятелност/, в размер от 50 000 лева ,ведно с лихва за забава върху същото, както и в размер на 278 671,78 лева , ведно с лихва за забава върху същото, възникнали като регресни вземания на „Петрол„ АД , предвид погасени от същото дружество задължения на „Нафтекс Петрол„ЕООД, както следва : 1/ 50 000 лева към Й. Й. – част от дължима цена по сключен договор за цесия, с който Й. Й. е прехвърлил в полза на „ Нафтекс Петрол„ ЕООД свои вземания към „КТБ„ АД / в несъстоятелност / и 2/ 278 671,78 лева към „ Пиреос лизинг България„ЕАД – погасени изискуеми лизингови вноски по сключен между същото дружество и „Нафтекс Петрол „ЕООД / в несъстоятелност / договор за финансов лизинг на недвижим имот. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение досежно иска за сумата от 50 000 лева, като твърди, че висящото производство по предявен от „КТБ„ АД / в несъстоятелност / иск за прогласяване относителната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката,на основание чл.3 ЗБН , в евентуалност чл.59 ал.3 ЗБН, на извършеното последващо цесията прихващане на задължения на цесионера „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност / с цедираните му вземания на Й. Й. към банката / т.д. № 1580/2017 г. на СГС/, съставлява отрицателна процесуална предпоставка за произнасяне по иска с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ и несъобразяването й, със спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на съдебно решение по този преюдициален за настоящия спор, предпоставя недопустимост на въззивния акт. В останалата си част решението се атакува като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Формално заявените касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, обаче, са мотивирани единствено с обстоятелството, че въззивният съд е отказал да се произнесе по довода на ищеца – въззивник за липса на доказателства, че лизингодателят ” Пиреос лизинг България „ЕАД е изпълнил задължението си да придобие недвижимия имот – обект на сключения с „ Нафтекс България „ЕООД финансов лизинг,както и че го е предоставил за ползване на лизингополучателя, в който случай само биха били дължими лизингови вноски. Касаторът оспорва съображенията на въззивния съд, че такъв довод е преклудиран, като заявен едва с въззивната жалба, след като е досежно обстоятелство, за което ответниците дължат пълно и главно доказване. За последното страната намира достатъчно оспореното от нея съществуване на задължение на „Нафтекс Петрол„ЕООД към „Пиреос лизинг България„АД, с изпълнението на което да е възникнало регресното право на „Петрол„ АД към „ Нафтекс Петрол„ ЕООД.Не е било необходимо, според касатора, оспорване на всеки един от правопораждащите задължението факти.
Ответната страна – „ Петрол „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Отрича преюдициалност на спора по т.д.№ 1580/2017 г. по описа на СГС . Влязло в сила решение по същото дело, за обявяване относително недействително извършеното прихващане на задължения на „ Нафтекс Петрол”ЕООД към „КТБ„АД / в несъстоятелност / с придобитите вземания по силата на сключената между „ Нафтекс Петрол „ ЕООД и Й. Й. цесия, би имало значението на прекратително условие за договора за цесия, съгласно чл.12 ал.3 от същия, чиито правни последици обвързват само страните по цесията / не и „ Петрол „ АД / и по начало може да се преценява с правните последици на един бъдещ, спрямо сключването на договора за цесия и изпълнението на задължението за заплащане на цената, извършено от „Петрол„АД, факт. Съдът,обаче, няма задължение да спре висящото производство, за да изчака настъпването на един нов факт, който евентуално би имал значение в уредбата на правоотношението между спорещите. Страната се позовава на чл.725 ал.2 ТЗ, според който вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно, като намира, че на още по-голямо основание преценката за съществуването на вземането, по предявен иск с правно основание чл. 694 ТЗ , следва да се извършва единствено към момента на предявяването на вземането. Акцентира и на субективните предели на силата на пресъдено нещо на решенията по всяко от двете дела. Първият от формулираните въпроси е квалифициран като твърде общ и непозволяващ еднозначен отговор, в който смисъл не удовлетворява изискването за правен. Не е обоснован, според страната, и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираните съдебни решения са неотносими към въпроса. Вторият въпрос страната намира чужд за решаващите изводи на въззивния съд, поради което и неудовлетворяващ общия селективен критерий. Необоснована, според ответната страна, е очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото се основава на касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК, относими към последваща фаза на касационното производство, след допускането му.
Останалите ответни страни – „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност / и синдика на същото дружество – не са взели становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение и предмета на въведената с касационната жалба проверка, настоящият състав съобрази следното:
„КТБ„ АД / в несъстоятелност /, като кредитор на „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност /, по реда на чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ оспорва вземания на „Петрол„АД към „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност / , включени в списъка на приети вземания , като няма спор относно спазване на предпоставките по чл.694 ТЗ за допустимостта на предявения иск. Вземанията на „Петрол„АД са възникнали като регресни, предвид заплатени от същото дружество задължения на „ Нафтекс Петрол”ЕООД към Й. Й. – част от дължима цена по сключен възмезден договор за цесия, по силата на който цедента Й. Й. е прехвърлил на цесионера „Нафтекс Петрол„ЕООД свои вземания към „КТБ„АД / в несъстоятелност /, както и погасени от „Петрол„ АД задължения на „Нафтекс Петрол„ ЕООД към „ Пиреос лизинг България„ ЕАД , от изискуеми лизингови вноски, по сключен между последните две дружества договор за финансов лизинг на недвижим имот. „КТБ„ АД / в несъстоятелност / е оспорвала съществуването на погасените от „Петрол” АД задължения, респ.вземанията на Й. Й. и „ Пиреос лизинг България„ ЕАД . Вземането на Й. Й. е оспорвано като неизискуемо към момента на погасяването му от „Петрол „АД , съгласно чл.4 от договора за цесия, а от друга страна като отпаднало, поради прекратяване на договора за цесия, съгласно чл.11 ал.1 от същия,предвид неизвършено прихващане на прехвърленото вземане със задължения на цесионера към „ КТБ „ АД / в несъстоятелност / , в рамките на изрично уговорен срок. Оспорвано е и заплащането на цената по договора за цесия от „Петрол„ АД. Вземането на „Пиреос лизинг България„ ЕАД е оспорвано поради липса на доказателства задължения с какъв произход са били погасени от „Петрол„АД към лизингодателя, както и дали са били изискуеми към момента на погасяването. И тук е оспорвано извършено от „Петрол„АД погасяване на задължения на „Нафтекс Петрол„ЕООД към „Пиреос лизинг България„ЕАД. Тези доводи, отхвърлени от съдилищата като неоснователни, не са предмет на касационната жалба.
В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства за висящо производство по оспорване извършеното от „Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / прихващане на задължения на дружеството към „КТБ„АД / в несъстоятелност / с придобитите по договора за цесия вземания към банката, като относително недействително, на основание чл.3 ЗБН, в евентуалност – чл.59 ЗБН. Предвид чл.12 ал.3 от договора за цесия, във въззивната си жалба ищецът се е позовал на оспорената действителност на прихващането, макар да не го е обвързал с изрично искане за спиране, поради преюдициалност на спора по образуваното т.д.№ 1580/2017 г. на СГС , спрямо разрешаването на настоящия спор, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Съгласно чл.12 ал.3 от договора за цесия, ако с влязло в сила съдебно решение цесията или прихващането бъдат признати за недействителни, вкл. относително недействителни, договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие ,т.е. страните дължат незабавно връщане на получените престации. Отново едва с въззивната жалба е въведен и довода на ищеца, че по делото не са представени доказателства лизингодателят „Пиреос лизинг България„ЕАД да е придобил лизинговата вещ и да я е предоставил за ползване на „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност /, за да би възникнало задължението на лизингополучателя по заплащане на лизингови вноски. Въззивният съд е отказал да се произнесе по това възражение, като преклудирано, като се е позовал и на невъведен своевременно довод за относителна недействителност на прихващането . Същевременно е приел, че доколкото последната не е прогласена с влязло в сила решение, няма основание да бъдат съобразявани , за нуждите на настоящия спор, правните последици на такава относителна недействителност.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение, в частта , с която е отхвърлен отрицателния установителен иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, за несъществуване на вземане на „Петрол„ АД към „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност /, възникнало като регресно, с оглед погасено от „Петрол„ АД задължение на същото дружество към Й. Й. – заплатена частично цена по сключен възмезден договор за цесия между същия и „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност /. Недопустимостта, както вече се посочи, се извежда от преюдициално значение на спора по т.д.№ 1580/2017 г. на СГС, в което се претендира относителна недействителност на прихващането, извършено от „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност/, на основание чл.3 ЗБН, евентуално чл.59 ЗБН, поради което и значението му на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на настоящия спор преди постановяване на влязло в сила съдебно решение по преюдициалния / в този смисъл страната сочи реш. № 9 по т.д.№ 2235/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС /.
Формулирани са и два въпроса: 1/Налице ли е преклузия по отношение възражение на ищеца по отрицателен установителен иск , обективирано във въззивната жалба, относно недоказаност на правопораждащи вземането факти, доказването на които е в тежест на ответника / кредитор /, съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК, при положение, че в първоинстанционното производство липсва изрично оспорване на точно тези конкретни факти ? и 2/ Следва ли ответникът по отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане да докаже наличието на всички правопораждащи вземането факти, при липса на конкретно оспорване от страна на ищеца на всеки елемент от фактическия състав на вземането, без да е налице признание от страна на ищеца на тези факти ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение, в отговор на същите, с решенията по гр.д.№ 4896/2008 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1438/2011 г. на ІІІ г.о., т.д. № 898/2009 г. на І т.о. и т.д.№ 2611/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, която обосновава с допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предмет на формулираните въпроси.
Не може да се сподели довода за вероятна недопустимост на въззивното решение, в частта по отрицателния установителен иск за несъществуващо вземане на „Петрол„АД , в размер на 50 000 лева, на основание погасено от дружеството, въз основа на договор за встъпване в дълг, задължение на „Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / в този размер. Евентуално решение за обявяване относителна недействителност на извършеното от „Нафтекс Петрол„ ЕООД прихващане не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо „Петрол„АД, който не е страна в производството, нито обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо в някоя от хипотезите на чл.298 ал. 2 ГПК. Правните му последици, в случай на уважаване на исковете по чл.3 ЗБН или чл.59 ЗБН, биха съставлявали новонастъпило, по смисъла на уговореното в чл.12 ал.3 от договора за цесия, обстоятелство, което последващо заличава с обратна сила облигационната връзка между страните по договора за цесия, но не рефлектира върху валидно възникналото регресно право на „Петрол„ АД, погасило вместо „Нафтекс Петрол„ЕООД действително дължима и изискуема към момента на плащането цена по договора за цесия. Правилни са съображенията на ответната страна, че съдът не е длъжен да изчака осъществяването на всички възможни ф а к т и, от значение за развитието на възникнало и съществуващо правоотношение между страните по спора. Преюдициалността на обуславящия спор предпоставя произнасяне по п р а в о или п р а в о о т н о ш е н и е от значение за произнасянето по обусловения, към момента на предявяването на последния. Осъществяването на релевантен за изхода на спора ф а к т в хода на висящото производство предпоставя единствено зачитането му, под страх от преклудиране със силата на пресъдено нещо и невъзможност за страната да се позове на този факт в ново съдебно производство.
Формулираните въпроси са относими единствено към частта от въззивното решение, с която е потвърдено отхвърлянето на отрицателния установителен иск за сумата от 278 671,78 лева – регресно вземане на „Петрол„АД от погасени задължения на „Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / от лизингови вноски , по сключен договор за финансов лизинг с „Пиреос лизинг България„ЕАД . Същите са релевантни, като отнасящи се до решаващия мотив на съда да откаже разглеждането на довода за невъзникнали задължения на лизингополучателя към лизингодателя, предвид недоказаност изпълнение насрещни задължения на лизингодателя / придобиване на лизинговата вещ и предоставянето й за ползване /, като несвоевременно въведен в производството – едва с въззивната жалба. Не се обосновава, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Никое от цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, не дава отговор на идентичен правен въпрос, а и в казуалната си част, преценима след изменението на чл.280 ал.1 ГПК / обн. ДВ бр. 86 от 2017 г./, не разглежда идентична процесуална ситуация, доколкото в настоящия случай не се касае за отрицателен установителен иск, с който се отрича вземане на ответника към ищеца, а се отрича вземане на единия от другия ответник, обосновано с обстоятелства, относими към правоотношение на всеки от двамата с трето за спора лице. С цитираните решения , постановени по реда на чл.290 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на вземане на ответника спрямо ищеца, по отрицателни установителни искове, поради което ответникът е длъжен да изчерпи всички относими факти за възникването и съществуването на вземането си към ищеца. В настоящия случай не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането на „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност/ спрямо „Пиреос лизинг България„ ЕАД, неучастващо в производството, поради което не могат да се приложат аналогично разрешенията за носима от ответниците тежест за доказване на всички възможни да се отразят на разрешаването по спора, но без да се преклудират от силата на пресъдено нещо, факти и обстоятелства. Невярно е при това твърдението на касатора, че своевременно е оспорил съществуването на вземанията на „Пиреос лизинг България„ЕАД. Възражението му се е ограничило до неяснота относно основанието на погасените задължения и доказателствата за настъпила тяхна изискуемост, впрочем потвърдени с приетите по делото заключения на икономическа експертиза. Същите не са оспорени досежно констатациите за насрещно осчетоводяване на задълженията / вземанията във всяко от счетоводствата на страните по договора за лизинг.
Очевидната неправилност, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК , предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод.Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
В случая обосновката на очевидната неправилност на въззивния акт съставлява довод за неправилност, поради процесуално нарушение – неразглеждане на доводи на въззивника, в противоречие с чл.269 пр. трето ГПК, като преклудирани. Такъв порок на въззивното решение не е установим пряко от мотивите, като се съобрази и посоченото в предходния параграф на настоящото определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/11.06.2018 г. по т.д.№ 49/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: