4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр.София,
23.03.2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 1071 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3783/23.12.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 4822/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 877/31.03.2015 г. по гр.д. № 836/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото прекратително определение и е осъден ищеца да заплати сумата от 500 лв разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Областна дирекция по безопасност на храните – София област, като претенцията по чл. 78 ГПК за разликата до пълния претендиран размер от 1500 лв е отхвърлена.
Недоволен от постановеното въззивно определение е ответникът по заведения в главното производство иск – Областна дирекция по безопасност на храните – София област, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. П. – С., която го обжалва в срок по съображения за неправилност. В жалбата се оспорва правомощието на съда да намалява претендираното от страните адвокатско възнаграждение под определения в Наредба № 1 от 9.7.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, както според жалбоподателя са процедирали съставите на въззивния и първоинстанционния съд. Изразява се несъгласие и със становището на съда относно степента на правна и фактическа сложност на делото, които са послужили като мотив за намаляването на претендирането на адвокатското възнаграждение до сумата от 500 лв.
Ответникът по жалбата – А. С. К., редовно уведомен не изразява становище в срок.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд е приел в съгласие с постановеното от първа инстанция определение по чл. 248 ГПК, че на ответника по предявения иск и жалбоподател в настоящото производство Областна дирекция по безопасност на храните – София област, следва да се присъди само част от общо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв до сумата от 500 лв. Този резултат съдът е обосновал със съображението, че пред първа инстанция делото е прекратено с определение и съдът не го е разгледал по същество в открито заседание като е сторил това с оглед възраженията на ответната страна за липса на процесуална правосубектност като необходима процесуална предпоставка за воденето на иска. Според мотивите на въззивния състав, това развитие на производството определя ниската правна и фактическа сложност на делото, а съдът следва да съобрази обема и сложността на осъществената правна работа и да присъди съответстващото на тази сложност възнаграждение. С оглед тези разсъждения въззивния съд е споделил и крайния извод на Софийския окръжен съд, че искането за присъждане на разноски е основателно само до размера от 500 лв и е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато по значимия за решаването на спора въпрос „Може ли съдът в случаите по чл. 78, ал. 4 ГПК и при упражняване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК да намали поради прекомерност уговореното заплатено от ответника на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от 2004 г. като присъди по-нисък от минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“. Този въпрос, според жалбоподателя, е предопределил изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, като в тази връзка се релевира селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да обоснове соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, според т. 3 на което при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредбата и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е обусловил изхода на делото и е разрешен в противоречие с цитираната и приложена от жалбоподателя практика, поради което по него следва да бъде допуснато касационно обжалване. По така формулирания правен въпрос настоящият състав намира следното.
Правомощието на съда да присъди адвокатското възнаграждение по-ниско от претендираното от правоимащата в производството страна по искане на насрещната страна е уредено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която изрично постановява, че съдът намалява претендираното адвокатско възнаграждение като се ръководи от действителната правна и фактическа сложност на делото, но го присъжда в размер не по-малък от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, следователно от определения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Буквалното тълкуване на сочената процесуална разпоредба налага извода, че съдът не разполага с правомощие да присъжда адвокатско възнаграждение по-ниско от определеното с Наредбата. Това разбиране за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е изразено и в т. 3 на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК и е трайно застъпено в съдебната практика. То произтича от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, чиято редакция ясно и недвусмислено формулира правомощията на съда при присъждане на адвокатско възнаграждение.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С предявения в първа инстанция иск ищецът А. С. К. е претендирал репариране на претърпени от него имуществени вреди в размер на 32 500 лв, на която сума се равнява цената на предявения иск с оглед чл.69, ал. 1, т. 1 ГПК. С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на иска, взел е становище по неговата основателност и едновременно с това е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение за сумата от 1500 лв., за което е приложил доказателства – пълномощно и договор за правна помощ, който има характер на разписка относно заплащането на адвокатския хонорар. След разглеждането на подадения отговор първоинстанционният съд е прекратил делото без да призовава страните в открито заседание по съображения за липса на процесуална легитимация на ответника. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че приложима към процесния случай е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, според която минималното адвокатското възнаграждение за посочения материален интерес възлиза на сумата от 1505 лв. Съгласно чл. 9 от Наредбата за изготвяне на въззивна жалба, отговор по въззивна жалба и изготвяне на писмен отговор по искова молба без явяване в съдебно заседание, адвокатското възнаграждението е в размер 3/4 от определените в чл. 7 размери. Ето защо, дължимото възнаграждение за адвокатска защита и съдействие по предявения иск изчислена според горните правила възлиза на сумата от 1 128,75 лв. и в този размер следва да бъде уважена претенцията за адвокатско възнаграждение на ответника по иска и сега жалбоподател – Областна дирекция по безопасност на храните. Първоинстанционният съд правилно е разгледал искането на ищеца, сторено в производството по чл. 248 ГПК адвокатското възнаграждение да бъде намалено като прекомерно. Правилни са и съображенията му, възприети от въззивния съд с обжалвания понастоящем съдебен акт, че степента на правна и фактическа сложност на делото е ниска и обемът на осъществената правна защита, която се свежда до подаване на отговор на исковата молба, не обуславя възнаграждение в претендирания размер. Законът обаче, както беше прието по-горе, предоставя на съда правомощието да намали претендираното възнаграждение до установените с Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, минимуми. Като е присъдил разноски в размер по-нисък от определените с Наредбата, съдът е процедирал незаконосъобразно.
Горните съображения налагат постановеното от Софийския апелативен съд определение да бъде отменено в частта, с която е потвърдено определение № 877 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 836/2014 г. Софийския окръжен съд за осъждане на ищеца в производството по делото А. С. К. да заплати сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение на Областна дирекция по безопасност на храните – София област и вместо това претенцията по чл. 78 ГПК следва да бъде уважена за сумата от 1 128,75 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3783 от 23.12.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 4822/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 3783/23.12.2015 г. постановено по ч.гр.д. № 4822/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 877/31.03.2015 г. по гр.д. № 836/2014 г. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение искането на Областна дирекция по безопасност на храните – София област да й бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 500 лв. до 1 128,75 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. С. К. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – София област и сумата представляваща разликата над 500 лв до 1128,75 лв/хиляда сто двадесет и осем лева и 75 ст/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: