О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 137
София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3783 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба вх.№ 2690/25.07.2018 г., подадена от Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Д., чрез адвокат В. Т., срещу решение № 2609 от 30.05.2018 г. по гр. дело № 172/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което въззивният съд е отменил решение № 9569/10.11.2017 г., постановено по гр. дело № 2433/2016 г. на Районен съд – Благоевград, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от 3С, предявен от Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Д. срещу И. Г. Б., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследство, дарение и успешно проведен иск по чл.362, ал.2 от ГПК по гр. дело № 858/2014 г. на Районен съд – Благоевград на 55 кв.м от поземлен имот с идентификатор …….. по КК и КР на [населено място],[жк], с площ от 5 008 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана територия, трайно ползване: комплексно застрояване, № по предходен план: …, със съседи: …………., …………., ……………,…………, ……….,……………52, …………..,…………………, …………. и …………, и на 191 кв.м от поземлен имот с идентификатор …………….. по КК и КР на [населено място],[жк], с площ от 467 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана територия, трайно ползване: друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ………… и …………., № по предходен план: …, …. и …, квартал …., парцел ….., със съседи: …………., …………, …………, ………… и ……………, и осъждане на ответника да им предаде владението върху тази квадратура.
Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, въпреки че последният също е отхвърлил ревандикационния иск, предвид необходимостта да отрази във въззивното решение актуалния статут на спорния имот, като е съобразил събраните пред него доказателства за заличаване на поземлен имот с идентификатор ……………по КК на [населено място] и обособяване на нов поземлен имот, с нов идентификатор -…………..
В касационната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че ищците основават ревандикационната си претенция на успешно проведен иск по чл.362, ал.2 от ГПК. Жалбоподателите сочат, че в исковата молба не са се позовали на успешно проведен иск по чл.362, ал.2 от ГПК. Излагат и че решението по чл.362, ал.2 от ГПК не трябва да се приравнява по последици на разваляне на договор при приложение правилата на чл.87-88 от ЗЗД. Считат за погрешно обвързването на правото им на собственост с обезсилването на решение на ВКС № 773/10.02.2011 г. съгласно чл.362, ал.2 от ГПК. Заявяват, че ако се приеме, че е налице хипотезата на чл.87 и чл.88, ал.2 от ЗЗД, съдът не е отчел, че: жалбоподателите не са страна по разваления предварителен договор, сключен на 25.05.2000 г. между С. Д. и И. Х. Б.; жалбоподателите са придобили имота още през 2008 г.; съгласно чл.88, ал.2 от ЗЗД жалбоподателите имат качеството на „трето лице“ по разваления предварителен договор. Молят ВКС да отмени обжалваното възззивно решение и постанови друго за уважаване на предявения от тях ревандикационен иск.
В изложението към касационната жалба се твърди, че атакуваното въззивно решение попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във връзка с чл.281, т.3 от ГПК, както следва:
І. Обжалваното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
1. Искът за собственост по чл.108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищците са собственици на процесния имот (установителна част), и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху имота (осъдителна част);
2. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че за да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1) ищците по делото да са собственици на имотите-предмет на иска; 2) ответникът да владее този имота и 3) това владение да е без правно основание (решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр. д. № 669/2009 г. на І г.о. на ВКС: „В предявения иск за ревандикация ищецът О. Г. К. следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответницата върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.“ и решение № 9 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 251/2011 г. на І г.о. на ВКС: „Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.“).
Жалбоподателите считат, че въззивният съд, неправилно прилагайки закона, се е отклонил от практиката на ВКС и е потвърдил неправилното решение на PC – Б., с което е отхвърлен искът им, без да вземе предвид безспорните доказателства по делото. Въззивният съд, повтаряйки грешките на първоинстанционния съд, при постановяване на незаконосъобразното си решение не е взел предвид фактите и доводите, изложени от Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Д. по въззивното дело.
ІІ. Обжалваното решение е и по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС, така например: Благоевградският окръжен съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон като е предрешил изхода на делото, без да е дадена възможност на страните да докажат своето материално право.
ІІІ. Относно неправилността на въззивното решение:
1. Поради нарушаване на материалния закон:
Жалбоподателите сочат, че въззивният съд не е зачел изискванията на чл.108 от ЗС. Излагат, че е известно, че те могат да искат процесните имоти от всяко лице – в случая ответника по делото, което владее и държи без да има основание за това.
2. Поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила:
В изложението се твърди, че въззивният съд е пренебрегнал принципите за установяване на истината (чл.10 от ГПК) и равенството на страните (чл.9 от ГПК). Навежда се, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон, с множество процесуални нарушения. Отправените искания на Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Д. са били неправилно отхвърлени, като мотивите на съда не отговарят на обективната истина и събраните по делото доказателства.
3. Поради необоснованост: Твърди се, че в обжалваното решение не става ясно как са формирани крайните изводи на съда. Въззивният съд не е обсъдил и не е проверил наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционнния съд, а необосновано е приел, че то е правилно.
В изложението се сочи, че решаването на посочените по-горе материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с прилагането на цитираните по-горе законови норми, са от важно значение за точното и правилно прилагане на закона и развитието на правото.
От насрещната страна И. Г. Б. не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС, за което касационното обжалване не е ограничено от цената на иска. Видно от исковата молба, Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Б. са предявили срещу И. Г. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици при равни части на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор …………. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед РД-……./10.05.2006 г. на изп. директор на АК, при съседи: имоти с идентификатори ……….., ………., ………, …………., ……………. и ……….., с площ от 246 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: комплексно застрояване. Сочи се, че имотът бил придобит от ищците по наследство и чрез дарение, както следва: съгласно нотариален акт №…, том …, peг.№ …, дело …/2008 г., на нотариус К. Т. тримата ищци са собственици на по 1/8 ид.ч. от имота, като останалите 5/8 ид.ч. били собственост на техния баща С. П. Д., който им ги прехвърлил чрез дарение с нотариален акт № …, том …, peг.№ …, дело …/2008 г. на нотариус К. Т.. Твърди се, че ответникът И. Г. Б. притежава за процесния имот нотариален акт за покупко-продажба № …, том …, peг.№ …, дело № …/2011 г. на нотариус К. М.. Ищците твърдят, че И. Г. Б. не е собственик на имота, тъй като е придобил имота от несобственик. Сочат, че при продажбата на имота, оформена с горепосочения нотариален акт № …/2011 г., продавачите И. Х. Б. и съпругата му К. Н. Б. се легитимирали като собственици на продавания имот със съдебно решение № 773 от 10.02.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 600/2009 г. С цитираното решение бил обявен за окончателен предварителен договор от 25.05.2000 г., сключен между И. Х. Б. и С. П. Д. (в качеството на продавач), за продажбата на недвижим имот с площ от 246 кв.м, съставляващ УПИ с идентификатор ………… по одобрената кадастрална карта на [населено място] от 2006 г., при съседи: УПИ ……….., ………….., …………., …………… и …………, срещу сумата от 1 230 лв. при условие, че И. Х. Б. заплати на С. П. Д. сумата от 1 230 лв. в двуседмичен срок от връчването на решението, предвид необявяването му в указания срок. Поради обстоятелството, че И. Х. Б. не е изпълнил задължението си, вменено му с решение № 773 от 10.02.2011 г. на ВКС в законоустановения срок, ищците като наследници на С. П. Д. завели граждански иск с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК за обезсилване на решение № 773 от 10.02.2011 г., постановено по гр.д. № 600/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което бил обявен за окончателен предварителният договор от 25.05.2000 г. Ищците твърдят, че било образувано в PC – Б. гр. д. № 858/2014 г., по което било постановено решение № 5881 от 23.07.2015 г., с което на основание чл.362, ал.2 от ГПК било обезсилено решение № 773 от 10.02.2011 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 600/2009 г. Решението влязло в сила на 6.07.2016 г. Ищците сочат, че вещнопрехвърлителният ефект не е настъпил по силата на сключения договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № .., том.., peг.№ …., дело № …/2011 г. на нотариус К. М., тъй като впоследствие се е оказало, че праводателите на ответника не притежават продавания имот. Ответникът е оспорил иска по съображения, че на решението за обезсилване на решение № 773 от 10.02.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 600/2009 г., не може да бъде придавано обратно действие. При постановяване на решението си въззивният съд е споделил извода, направен от Районен съд – Благоевград, че развалянето на окончателния договор, настъпило с влизането в сила на решението за обезсилване на решение № 773/10.02.2011 г., постановено по гражданско дело № 600/2009 г. на ВКС, Г.К., IV г.о., не може да бъде противопоставено на правата на ответника. Съдът е заключил, че когато предварителният договор е обявен за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на собствеността остава договорно и за правните последици са приложими разпоредбите на ЗЗД, като купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила, независимо дали към този момент е изпълнено задължението му да плати уговорената цена. Изложил е мотиви, съгласно които решението по чл.362, ал.2 от ГПК следва да се приравни по последици на разваляне на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл.87-88 от ЗЗД, като съгласно чл.88, ал.2 от ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Посочил е, че в отношенията с продавача по предварителния договор, след обезсилване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, за собственик се счита третото лице, ако молбата за обезсилването не е била вписана. Когато купувачът по обявения за окончателен предварителен договор е прехвърлил имота на друго лице преди вписване на исковата молба по чл.362, ал.2 от ГПК, какъвто е казусът пред него, правата на приобретателя не могат да отпаднат с обезсилване на решението поради неплащане на цената по договора за продажба. Въззивният съд е изложил, че в случая И. Г. Б. е придобил собствеността много преди вписването на исковата молба и решението по чл.362, ал.2 от ГПК от страна на ищците и затова правата му са се запазили. С оглед това е споделил като правилно заключението на районния съд, че Б. С. Д., С. С. Б. и Г. С. Д. не са собственици на имота. Посочил е, че останалите придобивни основания, на които ищците базират ревандикационната си претенция – наследство и дарение от баща им С. П. Д., са били предмет на разглеждане и обсъждане във вече споменатото решение № 773/10.02.2011 г., постановено по гражданско дело № 600/2009 г. на ВКС, Г.К., IV г. о., като са счетени за непротивопоставими на прехвърлителите на ответника. Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите не са формулирали в изложението към касационната жалба правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, така както повеляват нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и постановките на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Развити са единствено съображения за същността на иска по чл.108 от ЗС и предпоставките за уважаването му, като е посочено, че въззивният съд в случая е отхвърлил ревандикационната претенция в нарушение практиката на ВКС (неконкретизирано коя) и без да вземе предвид доводите на страните и безспорните доказателства. Изцяло бланкетни са и изложените твърдения за това, че обжалваното решение е по материалноправен и процесуалноправен въпрос (отново непосочен конкретен такъв), решаван противоречиво от съдилищата, за нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, за неправилност и необоснованост. Във връзка с наведените основания за касационно обжалване поради неправилност и необоснованост на въззивното решение, съдът държи да отбележи и следното: В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
За пълнота съдът държи да отбележи, че правните изводи на възззивния съд, че решението по чл.362, ал.2 от ГПК (чл.297, ал.2 от отм. ГПК от 1952 г.) следва да се приравни по последици на разваляне на договора поради неизпълнение и да намерят приложение правилата на чл.87 и чл.88 от ЗЗД, са изведени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана, напр. в решение № 477/2.07.2012 г. по гр. дело № 1317/2010 г., І г.о., решение № 90/24.02.2010 г. по гр. дело № 3526/2008 г., ІV г.о., решение № 226/8.09.2010 г. по т.д. № 141/2009 г., ІІ т.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2609 от 30.05.2018 г. по гр. дело № 172/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: