3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
С.,26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 443/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [община] – [населено място] срещу Определение №2288 от 21.11.2013 г. по ч.т.д.№ 1312/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №1666 от 16.09.2013 г. по т.д.№ 973/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за изменение на основание чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските, с оплакване за неправилност. Частният жалбоподател поддържа, че възражение за намаляване на разноските поради прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК е направил в момента, в който му е станал известен размерът на разноските, направени от ищеца, който по време на първоинстанционното производство не му е бил известен поради непредставяне от ищеца на списък за разноските по чл. 80 ГПК.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът: възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК ограничено ли е с някакъв срок и може ли да се направи в производството по чл. 248 ал. 1 ГПК. Счита, че този въпрос с въззивното определение е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, че липсата на списък по чл. 80 ГПК съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че липсата на списък не рефлектира върху искането за допълване на решението за отговорността за разноските и иска да му се признае правото да иска изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК. че тъй като ищецът не е представил списък на разноските. Излага, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса неоснователна или недопустима е молбата по чл. 248 ГПК, като счита, че от значение за точното прилагане на закона е въпросът: без представен от другата страна списък по чл. 80 ГПК и когато жалбоподателят научава с решението за размера на адвокатския хонорар, платен от тази страна, подлежи ли на разглеждане възражението за прекомерност или е недопустимо, като несвоевременно – никъде в закона не е установен краен срок, до който да се формулира и наведе възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, съдържащи се в Изложение, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване с оглед ТР №6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна по съображения, изложени в писмен Отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно, постановено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е оставена без разглеждане молбата на ответника по делото [община] за изменение на основание чл. 248 ГПК на първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски 16 066 лв. с искане за присъждане в по-нисък размер на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение – чл. 78 ал. 5 ГПК, по съображения, че ответникът не е направил искане за намаляване в първоинстанционното производство до приключване на устните състезания. Съдът е приел, че не се касае за погрешно присъждане на разноски, затова няма как това да бъде поправено по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК и поради липса на искане по чл. 78 ал. 5 ГПК, което да бъде заявено от ответника до приключване на съдебното дирене, е недопустимо разглеждането на това искане за първи път в производството по чл. 248 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неоснователно.
Въпросът: когато разноските са присъдени с постановеното съдебно решение, до кога страната може да прави възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК и може ли това възражение да се разгледа в производство по чл. 248 ГПК, ако не е направено до постановяване на решението, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на молбата по чл. 248 ГПК.
С т.3 на ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че с действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, съгласно чл. 78 ал. 5 ГПК и само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
От изложеното следва, че съдът, когато с решението определя дължимите разноски, за да се произнесе по искане по чл. 78 ал. 5 ГПК, трябва такова искане да е заявено, а съдът може да се произнесе по същото, ако е направено преди постановяване на решението, с което се определят разноските – да е заявено най-късно до приключване на устните състезания – чл. 149 ал. 2 ГПК. Поддържано от страната искане по чл. 78 ал. 5 ГПК след постановяване на съдебното решение, в производство по чл. 248 ГПК, е недопустимо, тъй като е преклудирано правото на страната по чл. 78 ал. 5 ГПК.
В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС: Опр.№404/12.06.2013 г. по ч.т.д.№ 492/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., Опр. № 22/27.01.2012 г. по т.д.№ 682/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., Опр.№13/17. 01.2013г. по гр.д. №1161/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно която упражняването на правото по чл. 78 ал. 5 ГПК следва да се счита ограничено до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК. Посоченото от частния жалбоподател Определение № 1820/22.11.2010 г. по гр.д.№718/2010 г. на ОС-Пазарджик не е влязло в законна сила.
По въпросите: при липса на представен от ищеца по делото списък по чл. 80 ГПК, поради което жалбоподателят поддържа, че с постановяване на решението е узнал за размера на разноските; може ли страната да направи възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за първи път в производството по чл. 248 ГПК и неоснователна или недопустима е молбата по чл. 248 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По тези въпроси има създадена съдебна практика и от разпоредбата на чл. 149 ал. 2 ГПК следва, че възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК трябва да е направено преди постановяване на решението, за да се съобрази от съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2288 от 21.11.2013 г. по ч.т.д.№ 1312/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: