О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1373/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 457 от 08.11.12г., постановено по гр.д.№ 690/12г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за нищожност и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.1 и т.3 ГПК.
С решение № 51 от 28.05.12г. по гр.д. № 648/11г. Свогенският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от К. А. И. срещу И. В. Л., И. В. Т., Д. М. Т. и Р. Д. Р. искове за делба на УПИ VІ-114 в кв.17 по плана на [населено място], махала “Г.” с площ от 788 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда на 25 кв.м. и паянтова стопанска сграда на 26 кв.м. и на УПИ VІІ-114 в кв. 17 по плана на същото село, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена плащ от 72 кв.м.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен иска за делба на първия имот по отношение на Р. Д. Р. и е потвърдил решението в останалата му част.
По делото е установено, че процесните дворни места първоначално са представлявали един имот с построена в него едноетажна жилищна сграда, в която са живели В. А. и съпругата му Т. А. с децата си И. В. Л. и И. В. Т.. След смъртта на В. А. през 1993г., с нот. акт № 190/97г., съпругата и децата му са признати за собственици на имотите по давностно владение и наследство, като по това време И. Л. е бил в брак с ищцата К. И. (бракът им е сключен през 1970г. и прекратен с развод през 2008г., като от 1996г. същите са във фактическа раздяла), а И. Т. е била в брак с Д. Т., който продължава и понастоящем. По силата на договор за доброволна делба от 15.05.97г., сключен между Т. А., И. Л. и И. Т., процесните дворни места, заедно със сградите са получени в собственост и владение от И. Т., като за уравнение на дяловете Т. А. си е запазила правото да живее в едноетажната жилищна сграда до края на живота си, както до тогава, а И. Л. си е запасил правото да живее и ползва безвъзмездно до края на живота си двуетажната жилищна сграда, както до тогава. През 1998г. И. Т. е декларирала имотите като свои и е заплащала дължимите данъци за тях. С нот.акт № 166/08г. И. Т. и Д. Т. са продали втория имот /УПИ VІІ-17/ на дъщеря си Р. Р..
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по силата на нот.акт № 190/97г. И. Л. и И. Т. са придобили по 1/3 ид.част от имотите в режим на съпружеска имуществена общност и че извършената през 1997г. делба на същите е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН. Независимо от това е прието, че ищцата понастоящем не притежава права върху имотите, тъй като ответниците И. Т. и Д. Т. са придобили частите на останалите съсобственици по давност, която е започнала да тече от сключването на договора за доброволна делба като се е позовал на разпоредбите на чл.79, ал.1, вр. с чл.69 ЗС и дадените с ТР № 1/12г. на ОСГК на ВКС разяснения. Предвид обстоятелството, че ответницата Р. Р. е конституирана като страна по делото по искане на ищцата с оглед на сключения с нот.акт № 166/08г. договор за покупко-продажба на втория имот, въззивният съд е приел, че тя не е ответник по иска за делба на първия имот и е обезсилил решението на районния съд в посочената му по-горе част.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че обжалваното решение е нищожно, тъй като съдът е обезсилил частично решението на районния съд без да прекрати производството по делото и че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за характера и значението на владението на един имот, осъществявано от единия от съпрузите по време на брака; какво е положението и статуса на другия съпруг; може ли да се приеме, че след като имот или част от него е придобит от двамата съпрузи на основание придобивна давност и владението е продължило само от единия от съпрузите, той владее имота и за другия съпруг, който в един период от време не осъществява държането на този имот и то след като бездяловата съпружеска имуществена общност не е прекратена с развод или по друг начин.
Ответницата по жалбата И. В. Т. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая, с оглед на приетото по делото, че от 1997г.бившият съпруг на касаторката е ползвал единия от процесните имоти по силата на учреденото му с договора за доброволна делба право на ползване и от тогава той е бил държател, а не владелец на имота, респ. че двамата през този период са били в трайна и окончателна фактическа раздяла, по поставените по-гори правни въпроси във възивното решение липсва произнасяне и същите не обуславят изхода на спора, поради което и тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
Наред с това не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 предпоставки и същите в случая не са налице, доколкото във връзка с поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува богата практика на ВКС (задължителна и незадължителна), която не се налага да бъде променяна.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 457 от 08.11.12г., постановено по гр.д.№ 690/12г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: