О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 26.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4258/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 87 от 27.10.2017 г./.
С решение № 1378 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 13989/2016 г. Варненският районен съд допуснал делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], с. о. „П.”, с № 1034 и площ от 540 кв. м., между М. Д. А. и С. И. А. с дял 1/2 ид. ч., притежавана в режим на съпружеска имуществена общност, и К. М. К. с дял 1/2 ид. ч.
С решение № 1320 от 02.08.2017 г. по в. гр. д. № 1126/2017 г. Варненският окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение.
Касационна жалба вх. № 23398 от 16.08.2017 г. в срока по чл. 283 ГПК е подадена от К. М. К. – ответник по иска. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което е допустима.
Ответниците М. Д. А. и С. И. А. – ищци по делото, са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който са изразили становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел за установено, че касаторът и ответник по иска К. К. е единствен наследник по закон на М. К., който през 1995 г. закупил 1/2 ид. ч. от недвижим имот, целият с площ 1 000 кв. м., идентичен с имоти №№ 1034 и 1035, след което продал притежаваната част с н. а. № 153/2002 г. Договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД с влязло в сила решение по гр. д. № 10460/2007 г. на Варненския районен съд. Със същото решение е прието за установено в отношенията между ищеца – К. К., от една страна, и ответниците: купувачите по договора от 2002 г. /трети за спора лица/, М. Д. А. и С. И. А. /ищци по настоящото дело/ и И. С. И. /също трето за спора лице/, че К. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от имот № 1034 с площ от 540 кв. м. и имот № 1035 с площ от 538 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на с. о. „П.”, [населено място].
С решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието за установено по отношение на К. К., че М. А. и С. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с. о. „П.”, на основание давностно владение от 20.08.2003 год. до постановяване на съдебния акт. Съобразявайки това влязло в сила решение, въззивният съд приел, че не следва да зачете подписания на 03.09.2013 г. договор за доброволна делба между К. К., от една страна, и Г. В. В. и К. К. В. – от друга, както и издадения констативен нотариален акт № 50/2012 г. в полза на К. за собственост на имот пл. № 1034, ведно с подобренията в имота и изградената масивна едноетажна сграда. Заключил, че делбеният имот е съсобствен между съделителите при квоти 1/2 ид. ч. общо за ищците и 1/2 ид. ч. за ответника. При формиране на този извод въззивният съд посочил, че следва да зачете решението на Върховния касационен съд, тъй като същото е влязло в сила и липсва решение по образуваното по реда на извънредния способ за защита дело за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, а и делото за отмяна не се явява преюдициално по отношение на делото за делба.
В касационната жалба /допълнението към нея/ касаторът е изложил оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствени правила и необоснованост на фактическите и правни изводи. Поддържа, че неправилно въззивният съд не се е съобразил с образуваното пред ВКС производство по гр. д. № 2493/2017 г. по молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., която е допусната до разглеждане по същество, тъй като от резултата по това дело зависи изходът по настоящото дело: налице ли е съсобственост и основателен ли е искът за делба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: налице ли е в настоящия случай преюдициалност на образуваното по гр. д. № 2493/2017 г. на ВКС, І-во г. о., производство по отмяна на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по отношение на висящия спор по допускане на делба на процесния имот. Поддържа се противоречие на въззивното решение с приложимия материален закон, като съдът е допуснал грешка в правната квалификация на фактите и на техните правни последици и оттам – относно съществуването, съответно несъществуването на спорното право; в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата въззивният съд споделил мотивите на първоинстанционния съд, обусловили постановяване на неправилно и необосновано решение и от двете съдилища. Касаторът прави оплакване за липса на обективна преценка на представените по делото доказателства и несъответствие на изводите на съда с обективните факти, установени по делото и се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и Постановление на Пленума на ВС № 7/1965 г. Поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за наличие на противоречива съдебна практика, тъй като един и същ въпрос бил разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в други влезли в сила съдебни решения. Не формулира конкретен въпрос и не представя съдебна практика. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да свързва същото с конкретния правен спор между страните.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Правото за делба произтича от конкретна имуществена общност. В разглеждания случай източници на тази общност са влезлите в сила съдебни решения по гр. д. № 10460/2007 г. на Варненския районен съд и по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С тях са разрешени въпросите за наличието на обща вещ, за съсобствениците и за техните права по отношение на делбения имот. Съделителите по настоящото дело са част от страните по тези дела и съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК са обвързани от влезлите в сила решения. Затова, като е зачел силата на пресъдено нещо, с която са разрешени въпросите от първата фаза на съдебната делба, въззивният съд е процедирал в съгласие със закона и съдебната практика.
За да е налице връзка на преюдициалност между обусловено и обуславящо дело, по обуславящото дело следва да се формира сила на пресъдено нещо по преюдициално правоотношение, предмет на обусловеното дело. Редът за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на влязло в сила решение е извънреден способ за защита срещу последиците на това решение, по който такава сила на пресъдено нещо не се формира. Освен това след като е налице влязло в сила решение, спорът по преюдициалното правоотношение е приключил и неговите правни последици следва да бъдат зачетени съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. До постановяването на решение от ВКС за отмяна на влязлото в сила решение липсва висящност на разрешения с него спор, поради което самата молба за отмяна не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Затова и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На последно място – молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е оставена без уважение с окончателно решение № 128 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 2493/2017 г. на ВКС, І-во г. о.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал кои от установените по делото факти са преценени неправилно, поради което въззивният съд е допуснал грешка и в преценката относно техните правни последици, нито е посочил в какво се изразява несъответствието на изводите на съда с установените по делото факти. В допълнението към касационната жалба и в изложението са наведени общи доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения относно събирането и преценката на събраните по делото доказателства, без да се конкретизира кои точно доказателства, които биха довели до други фактически и правни изводи по спора, не са били събрани или не са били обсъдени. Ето защо и не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие с Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В тълкувателния акт е посочено още, че това основание не е налице в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В разглеждания случай касаторът не е поставил конкретен въпрос и не е представил и посочил съдебна практика, поради което не може да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице.
Не е налице и последното поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е необходимо не само да бъде посочено, но следва да е обосновано и мотивирано съгласно разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая това не е сторено.
Ответниците по касация не са представили доказателства за разноски по настоящото производство и не са поискали присъждане на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1320 от 02.08.2017 г. по в. гр. д. № 1126/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: