4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 28.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1869 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. И. от [населено място] срещу решение № 879 от 12.04.2018г. по в.гр.д. № 4668/2017г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 2199 от 07.02.2017г. по гр.д. № 5468/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът му предявен на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 31.01.2015г. вследствие на удар от неидентифицирано МПС с неизвестен водач.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че КСМАТЕ установява получените в следствие на удар с автомобил травматични увреждания: закрито счупване на горния край на лявата бедрена кост, подутини по главата, болки в гърдите и повръщане при постъпване в болницата. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер. Претендират се разноски за всички инстанции, включително адвокатско възнаграждение в пълен размер с включен ДДС.
Ответната страна по жалбата и по делото, Гаранционен фонд, [населено място], в писмения си отговор сочи, че липсват основания за допускане на решението до касационен контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди така постановеното от СГС решение, решаващият апелативен състав е приел от фактическа и правна страна следното:
С постановление от 30.09.2015г. на РП Шумен на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно наказателното производство по ДП № 324/2015г. по описа на РУ –Шумен вх.№ 330/2015г. поради факта, че извършителят на престъплението не е разкрит. Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно авто-медицинска експертиза ищецът на 31.01.2015г. е получил закрито счупване на горния край на лявата бедрена кост – петрохантерно. Видимо скъсяване и ротирането /извъртането/ на долния крайник са характерни и се получават при счупване на бедрена кост в горния край, каквото счупване е получил Д. Д. И.. Те не са резултат на удар, а настъпват, след като костта се счупи. В експертизата е описано, че в приложеното копие на история на заболяването на ищеца № 1874 от МБАЛ Шумен няма описани наранявания, следи и белези от контакт между движещото се превозно средство и главата, тялото и крайниците на Д. И.. С оглед вида, степента и местоположението на счупването на лявата бедрена кост на ищеца, не може категорично да се каже, че е имало удар между него и движещ се автомобил. Счупване в горния край на бедрената кост –петрохантерно –може да бъде получено при падане от собствен ръст върху тъп твърд предмет на земята. Обсъдени са и описаните в свидетелските показания симптоми на ищеца, възприети от свидетеля при посещението му в болницата, неописани в медицинската документация, като е прието, че те не обосновават извод, за съприкосновение с лек или товарен автомобил. Посочено е, че синините и подутините, болките в гърдите и повръщането могат да са следствие, както на съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия – 1.98 промила, така и на падането на земята. Направен е извод, че не е налице фактическият състав на чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и предпоставките на чл.45 ЗЗД, тъй като ищецът не е доказал обстоятелствата по исковата молба: настъпването на ПТП на 31.01.2015г., при което да е пострадал, както и че уврежданията, описани в нея, са в резултат на това ПТП. Елементите – деяние, противоправност, причинно-следствена връзка между вредите и деянието, подлежат на доказване от ищеца, тъй като само вината се предполага до доказване на противното. Няма предполагаема причинна връзка между претърпените вреди и конкретното деяние, нито пък има законова презумпция за извършено деяние.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „І.1/ Следва ли при искове за обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на непозволено увреждане, ищецът чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения?; І.2/ Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?; І.3/ Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си?; І.4/ Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?; ІІ.1/ Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?; ІІ.2/ Може ли при преценка на доказателствения материал по делото само част от показанията на свидетели, възприели пряко и непосредствено факти и обстоятелства от предмета на доказване, да бъдат взети предвид, а друга част да бъде изключена?; ІІ.3/ Може ли съдът да интерпретира факти, за установяването на които са необходими специални знания, без да назначава експертиза, за да отхвърли и потвърди вероятността на настъпването им?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 (по въпросите в раздел II) и т. 3 ГПК (по въпросите по раздел II), като цитира следната съдебна практика: решение № 147/19.06.2012г. по гр.д. № 582/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623 от 2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106 от 2003г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1116/1.10.2008г. по гр.д. № 4876 от 2007г. на V г.о. на ВКС и решение № 622/4.08.2006г. по гр.д. № 298/2005г. на ВКС.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид следното:
Въпрос I.1 не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като в противовес на съдържащото се в него твърдение, въззивната инстанция не е приела, че ищецът чрез пълно и главно доказване трябва да изключи последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения от ищеца. Апелативният съд в мотивите си ясно е посочил, че ищецът носи тежестта да докаже настъпването на вредите вследствие именно на твърдяното от него произшествие при условията на пълно и главно доказване, каквото в случая е прието, че не е налице. При извършване на преценката относно доказването на елементите от фактическия състав на деликта (без вината) решаващият състав се е позовал и на проведеното насрещно доказване от страна на ответника. Ето защо, посоченият въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси от I.2 до II.2 вкл. не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като въззивната инстанция е подложила на анализ и оценка събраните по делото доказателства и е обсъдила всички доводи и възражения на страните, които са от значение за изхода на спора, вкл. КСМАТЕ и показанията на свидетелите, като крайните изводи на съда се базират на съвкупна преценка на всички доказателства по делото – свидетелски показания, заключения на вещите лица и писмените доказателства. Същевременно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно практиката по чл. 290 ГПК въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Спрямо въпрос ІІ.3 не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва твърдяното от касатора интерпретиране от съда на факти, за установяването на които са необходими специални знания, доколкото направените от съда изводи почиват на правилата на формалната логика.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 879 от 12.04.2018г. по в.гр.д. № 4668/2017г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.