О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
[населено място], 28.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1016 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 444 от 13.11.2015г. по гр.д. № 1467/2015г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 33 от 09.07.2015г. по гр.д. № 63/2015г. на Чирпански районен съд за осъждане на Ц. П. И. да премахне построената ограда между своя имот, съставляващ дворно място в [населено място], обл.Стара З., УПИ VІІ-172 в кв.31 и имота на ищеца М. В. Д., представляващ дворно място в същото село, УПИ VІ-173 в кв.31 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ответницата Ц. П. И. чрез адв. Ж.. За обосноваване достъпа до касационен контрол се сочи правния въпрос: може ли съдът да обоснове решението си върху факти от съдържанието на частен писмен документ, непотвърден от други обстоятелства, какъвто е представения Протокол от 18.12.2012г. за трасиране на имот, извършен две години преди завеждане на делото по поръчка на ищцовата страна. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът М. В. Д. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Не се спори, че ищецът и ответницата са собственици на два съседни поземлени имота в [населено място]. С протокол от 18.12.2012г. на фирма [фирма] са трасирани границите на имота на М. Д. УПИ VІ-173 в кв.31, включително границата с имота на ответницата. Приетата техническа експертиза установява, че изградената от ответницата ограда между имотите не съвпада с извършената трасировка като навлиза с 3,60 кв.м. в имота на ищеца. В допълнително заключение вещото лице сочи, че не е възможно запазване на част от оградата, тъй като изместването е по цялото й протежение. При тези данни съдът е намерил иска за основателен, тъй като с изграждането на оградата ответницата е заела част от имота на ищеца, което представлява неоснователно въздействие върху неговото право на собственост. Съдът е счел за несъстоятелни твърденията на ответницата, че отклонението е незначително и се дължи на натрупване на грешки, допустими по Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на евентуални грешки на вещото лице и трасиращата фирма. Доказателства за такива грешки по делото не са събрани.
За да се домогне до касационно обжалване касаторът се позовава на един правен въпрос, за който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът обаче не е формулиран като общ правен въпрос, а е свързан с конкретните доказателства по делото /трасировъчен протокол/ и тяхната преценка. Такъв въпрос не може да е основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това, протоколът за трасиране, представен от ищеца, не е бил оспорен от ответницата като неправилно отразяващ границата между имотите; напротив – в отговора на исковата молба тя се е позовала на същия протокол и е заявила, че изграждането на оградата е направено въз основа на колчетата от трасировката. Същевременно, решението не е основано единствено на този протокол за установяване границата между имотите. Вещото лице е извършило оглед и замервания на място, като в заключението и в устните си обяснения в съдебно заседание на 12.05.2015г. е посочило, че трасировката е направена по регулационната граница. Следователно констатациите в този протокол са проверени от вещото лице, а неговото заключение не е оспорено.
Предвид изложените съображения липсва соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване и такова следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 444 от 13.11.2015г. по гр.д. № 1467/2015г. на Старозагорски окръжен съд по касационната жалба на Ц. П. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.