О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 137
София, 28.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 1891 /2015 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 160/23.01.2015 год. на С. Б. К. “Б.“ [населено място], заявена чрез адв. З. Д. – АК Х. с искане за отмяна на Определение от 18.12.2014 година по ч.гр.д. Nо 856/2014 година на ОС- София- въззивен състав , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение No 2259 от 28.08.2014 год. по гр.д.No 785/2014 год. на РС-Ботевград.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно, тъй като неправилно е прието, че спорът за дължимостта и изплащане на договорено възнаграждения на ищеца като професионален баскетболист не е в предметната рамка на арбитражната клауза, по силата на която производството не е подсъдно на общите граждански съдилища, а е подведомствено на Софийския арбитражен съд при Асоциация за вътрешен и международен арбитраж – [населено място].
С изложение към частната касационна жалба се поддържа довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса: обвързан ли е държавния съд при извършване на преценката дали даден правен спор е арбитруем от квалификацията на спора , направена от страна на ищеца , следва ли сезираният съд да разглежда дело с предмет –договор с включена в него арбитражна клауза, в случай , че ищцовата страна твърди , че договорът има характера на трудов , въпреки , че е направено възражение от ответника относно наличие на арбитражна клауза и относно действителния предмет на спора , следва ли сезираният съд да направи собствена преценка относно характера на договора –предмет на съдебния спор с оглед сключената в последния арбитражна клауза, с оглед на точното и еднакво прилагане на закона- чл. 19 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация .
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е подадена в срок, налице са изискванията за цена на иска по гражданския спор над 5000 лв. , поради което същата е процесуално допустима .
Определението на втората инстанция ,с което е потвърден отказа на общия граждански съд да уважи възражения за неподведомственост на спора по силата на сключена между страните арбитражна клауза, е обжалваем съдебен акт. Съгласно разясненията на т.9 б.“в“ на ТР 1/2012 година на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на ВКС по въпросите на въззивното обжалване , постановените по реда на обжалването, в рамките на извършената проверка на законосъобразност определения на въззивните съдилища касаещи спор за подведомственост , подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното от С. б. к. “Б.“ Б. определение , окръжният съд като втора инстанция е приел, че първоинстанционният съд правилно е приел , че спорът касае неизплатено възнаграждения за труд ,спор който изрично е изключен от компетентността на арбитражните съдилища.
След преценка на изведените процесуално-правни въпроси ,а настоящият състав на ВКС намира , че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за обвързаността на общия граждански/ държавен/ съд при извършване на преценката дали даден правен спор е арбитруем от квалификацията на спора , направена от страна на ищеца е въпрос за изпълнение на вмененото с чл. 15 ал.1 ГПК задължение на всеки сезиран съд за преценка на подведомствеността на спора , с който е сезиран. Тази преценка , дали се извършва служебно или по възражение , релевирано от ответника , винаги касае на първо място определяне вида на делото- гражданско или административно и съответно компетентния съд . С разпоредбата на чл. 19 ал.1 ГПК е установена възможността по имуществен спор страните да уговорят неговото разрешаване да бъде поверено на арбитражен съд. По своето естество нормата урежда възможността в ограничени хипотези- имуществен спор , по волята на лица, които спорят , общите граждански да бъдат изначално десезирани от спора по силата на валидно сключена арбитражна клауза. Тъй като се касае до уредени хипотези на изключения от общата правораздавателна компетентност от системата на държавните съдилища, то от преметната рамка на арбитражното споразумение под формата на изключения са посочени онези видове правни спорове , за които е запазен монопола на държавното правораздаване- споровете относно вещни права или владение на недвижим имот , споровете за издръжка или права по трудово възнаграждения.Цитираните нормата на ГПК , както по отношение на процесуалното задължение на съда за преценка на собствената му правораздавателна компетентност , така и от гл.т. за предметната рамка на същата при арбитражна клауза между страните , са конкретни , ясни и не налага тълкуване относно приложението им.
Втората част на изведения въпросът следва ли сезираният съд да разглежда дело с предмет –договор с включена в него арбитражна клауза, в случай , че ищцовата страна твърди , че договорът има характера на трудов , въпреки , че е направено възражение от ответника относно наличие на арбитражна клауза и относно действителния предмет на спора , следва ли сезираният съд да направи собствена преценка относно характера на договора –предмет на съдебния спор с оглед сключената в последния арбитражна клауза, е безпредметен с оглед на вече изложените съображения относно процесуалните задължения на сезирания съд , установени от закона.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 160/23.01.2015 год. на С. Б. К. “Б.“ [населено място], заявена чрез адв. З. Д. – АК Х. срещу Определение от 18.12.2014 година по ч.гр.д. Nо 856/2014 година на ОС- София- въззивен състав , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение No 2259 от 28.08.2014 год. по гр.д.No 785/2014 год. на РС-Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: