Определение №137 от 28.9.2011 по ч.пр. дело №2128/2128 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137
гр. София, 28.09. 2011 година

Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав от трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС с
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева
Жанина Начева
Теодора Николова
Илиана Славовска
при участието на секретар
и като взе предвид становището на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
частно наказателно дело № 2128/2011 г.по описа на ВКС

Производството е по чл. 135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК / и е образувано по спор за подсъдност между Софийския градски съд, НО , 28 състав и Административния съд – София град относно компетентния съд, който да разгледа искането на М. М. Г. за отмяна на наложената му със Заповед № [ЕГН] от 11.01.2011 г. на зам.директора на СДВР забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т.3 и чл. 78, вр. с чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от Закона за българските лични документи .
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен е Административния съд – София град.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд , образуван на основание чл. 135 , ал.4 от АПК, установи следното:
Осъденият М. М. Г. се обърнал към Административния съд – София град с искане да бъде отменена приложената със заповед № [ЕГН] от 11.01.2011 г. на зам.директора на СДВР принудителна административна мярка забрана за напускане на страната .
Съдията-докладчик по адм.дело № 2288/2011 г. по описа на Административен съд – София град с определение № 3423 от 21.06.2011 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на Софийския градски съд. В мотивите си той изразил разбирането , че се атакува мярка за процесуална принуда, подлежаща на контрол по реда на чл.68, ал.5 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/ от съда , разглеждащ наказателното производство срещу молителя , т.е. Софийския градски съд.
Съдията – докладчик по нохд № 5190/2010 г. по описа на Софийския градски съд, с разпореждане по същото дело от 15.07.2011 г., повдигнал спор за подсъдност с изпращащия административен съд. В мотивите на разпореждането защитил становището , че съдът е сезиран с искане за отмяна на принудителна административна мярка , наложена от административен орган след приключване на наказателното производство , което подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд.
Данните по делото подкрепят позицията на Софийския градски съд.
В рамките на наказателната процедура по нохд № 5190 г. по описа на Софийския градски съд не е определяна мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България по реда на чл.68 , ал.1 или ал.6 от НПК. Това не е станало с определението на съда от 22.12.2011 г по нохд № 5190 г./2010 г., както неправилно е заключил административния съдебен състав, вероятно подведен от непрецизната редакция на атакуваната заповед , която не кореспондира със съдържанието на цитираното в нея предложение на Софийската градска прокуратура от 07.01.2011 г. Прокурорът изрично настоявал за налагане на принудителна административна мярка с цел недопускане осъденото лице да се отклони от изтърпяване на наказанието . В заповедта това предложение е удовлетворено, но в обстоятелствената й част неправилно е разчетено като вече наложена „ мярка за процесуална принуда”, макар съдът да не се е признесъл в този смисъл. Извън всяко съмнение е , че по отношение на молителя М. М. е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 75, т.3 и чл. 78, вр. с чл. 79, ал.2 и ал.3 от Закона за българските лични документи, чието оспорване се извършва по реда на АПК пред административния съд.
По тези съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира , че компетентен да се произнесе по оспорването на заповедта на зам.директора на СДВР е Административния съд – София град , към който трябва да се насочи искането на жалбоподателя М..
Водим от горното и на основание чл. 135, ал.4 от АПК петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

О П Р Е Д Е Л И

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на М. М. Г. за отмяна на наложената му със Заповед № [ЕГН] от 11.01.2011 г. на зам.директора на СДВР забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т.3 и чл. 78, вр. с чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от Закона за българските лични документи е Административен съд -София–град.
Изпраща делото по подсъдност на Административен съд София – град.
Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Scroll to Top