О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София 30.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5416/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. у. „К.” с филиал [населено място], приподписана от адвокат Е. А., срещу въззивно решение №375 от 16.07.2014 г. по гр. дело №509/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 55 от 22.04.2014 г. по гр.д. № 531/2013 г. на Районен съд – Кнежа и са уважени предявените от П. Ц. Ц. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ [населено място] № 135 от 21.01.2013 г. на ищеца е призната 57,6 % трайно намалена работоспособност за срок от една година – до 01.01.2014 г., при водеща диагноза „Мозъчен инфаркт”, с дата на инвалидизацията 21.01.2012 г. В т. 14 от експертното решение като противопоказни условия на труд са посочени „физическо и психическо натоварване”. Заеманата от ищеца длъжност е „Старши възпитател с часове по английски език”. Трудовото правоотношение е прекратено без работодателят да е поискал мнение от ТЕЛК по въпроса налице ли са здравни противопоказания с оглед заболяването на ищеца, за което му е призната трайно намалена работоспособност, същият да изпълнява трудовите си функции във връзка със заеманата от него длъжност, както и че на ищеца не е предлагана друга работа в учебното заведение. По делото има писмено становище на Председателя на ТЕЛК при МБАЛ [фирма] [населено място] по отправено от страна на ищеца запитване. В същото е посочено, че ищецът може да работи като учител-възпитател. Работодателят не е доказал по безспорен начин осъществяването на приложеното основание за уволнение, което се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието.
Ответникът по касационната жалба П. Ц. Ц., [населено място], оспорва жалбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него се твърди, че съдебният спор е решен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд; обжалваното решение е необосновано; въззивната инстанция не се е съобразила с доказателствата по делото, от които се установява, че ищецът не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения и за него няма друга подходяща работа. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 565 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №375 от 16.07.2014 г. по гр. дело №509/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. у. „К.” с филиал [населено място] да заплати на П. Ц. Ц., [населено място], 565 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.