2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
гр. София, 05.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Чаначева т. д. № 2478/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М М. М., З. В. Д. и П. П. Б. срещу решение № 182 от 25.04.2014 г. по в. гр. д. № 106/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 296 от 20.09.2013 г. по гр. д. № 608/2013 г. по описа на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от „Р. (България)” ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК, че М М. М., З. В. Д. и П. П. Б. дължат на „Р. (България)” ЕАД сумата в размер на 8267,35 лева – главница по Договор за банков кредит от 11.11.2005 г., редовна лихва за времето от 25.04.2011 г. до 30.10.2012 г. в размер на 1836,80 лв., наказателна лихва за времето от 25.01.2012 г. до 19.12.2012 г. в размер на 406,13 лв., законна лихва от 20.12.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 670,20 лв. разноски по делото, да които е издадена Заповед № 1604/21.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2074/2012 г. по описа на РС – Димитровград.
Препис от касационната жалба и приложенията са връчени на ответната страна „Р. (България)” ЕАД, [населено място], която в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не представя становище.
Върховния касационен съд, състав на I т. о., след като обсъди данните по делото намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл. 1, ал. 1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл. 286 ТЗ/.
В случая пред първоинстанционния съд е поискано установяване съществуването на вземания, всяко с цена под 10 000 лв. Вземания произтичат от договор за банков кредит, дефиниран изрично в чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ като търговска сделка и сключен от банката – ищец в кръга на упражняваното от нея занятие. Предметът на спора и търговското качество на едната от страните по него са достатъчно основание за квалифициране на делото, по което е постановено въззивното решение, като търговско, поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационен контрол според правилата за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Необжалваемостта на решението обуславя недопустимост на подадената срещу него касационна жалба.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК и не създава висящност на спора.
Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на М М. М., З. В. Д. и П. П. Б. срещу решение № 182 от 25.04.2014 г. по в. гр. д. № 106/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: