1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 4171 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 210 от 23.06.2016 г. по в. гр. д. № 251/2016 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 152 от 12.03.2016 г. по гр.д.№3058/2015 г. на Врачанския районен съд, с което са били уважени предявени искове по чл.108 ЗС – признато е за установено, че ищците П. Г. Я., А. Л. Я.-Д. и Ц. Л. Я. са собственици общо на 1/3 ид.част от процесните земеделски земи и ответникът Л. М. М. е осъден да им предаде владението върху тази идеална част. На основание чл.537, ал.2 ГПК е бил отменен до размер на 1/3 ид.част нотариалният акт, с който ответникът се легитимира като собственик на тези имоти. Въззивният съд е приел, че спорните земеделски земи са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Я. С., починал през 1977г., като ищците са наследници на неговия син Л. С. Я., починал през 2009г. Три от тези земи – №1007.3; 1007.5 и 1007.167, образувани от имот в местността „Чудна”, попадат в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и реституцията за тях е приключила през 2012г. и 2013 г., когато са влезли в сила заповедите на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е възстановена собствеността. Придобивната давност за тези имоти е могла да започне да тече едва след възстановяването на собствеността, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Към момента на предявяването на иска по чл.108 ЗС давността, на която се позовава ответникът, не е изтекла. Затова и издаденият в негова полза нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка не го легитимира като собственик на тези земи. За останалите имоти № 12259.44.6; 1259.44.7 и 1259.105.20 реституцията е приключила през 1997г., когато те са възстановени на наследодателя на ищците с влезли в сила решения на поземлената комисия, сега ОСЗ. По отношение на тях обаче не са събрани доказателства ответникът да е упражнявал непрекъснато владение в продължение на десет години. Този извод е направен след анализ на свидетелските показания. За периода след 2007 г. е прието, че тези земи са били отдавани под аренда от първата ищца.
Касационна жалба срещу въззивното решене е подадена от ответника Л. М. М..
Жалбоподателят счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът отнесъл към придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС изискването за годно правно основание на владението, което важи за кратката давност по чл.79, ал.2 ЗС. Неправилно били преценени и гласните доказателства по делото. В тежест на ищците било да докажат, че не са дали възможност на ответника-жалбоподател да владее собствения им имот повече от десет години.
В изложението към жалбата се повтарят оплакванията за неправилност на въззивното решение. Ясно формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК няма. Няма позоваване на практика на ВКС или на съдилищата във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, не е обосновано и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството П. Г. Я., А. Л. Я.-Д. и Ц. Л. Я. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждането и по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за собственост, по който не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата. Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доколкото в жалбата не са формулирани правни въпроси според изискването на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е посочена практика на ВС и ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито са обосновани предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на формално основание жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Но дори и да се извлекат въпроси от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, то пак няма основания за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е за това дали във фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС се включва годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Този въпрос не е обуславящ за изхода на правния спор по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не е излагал подобен мотив, т.е. не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е смесил предпоставките на чл.79, ал.1 и чл.79, ал.2 ЗС и дори ако такова смесване има в първоинстанционното решение, това не е основание за допускане на касационно обжалване. Решаващите мотиви на въззивния съд са съвършено различни и не са свързани с поставения въпрос. Вторият въпрос според жалбоподателя е за необходимостта в производството по иск с правно основание чл.108 ЗС да се конституират като необходими другари – ищци всички съсобственици на спорните имоти, след като ответникът се легитимира с нотариален акт като изключителен собственик. По този въпрос също липсва основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като според закона и установената практика от една страна съдът не може да конституира служебно ищци по делото, а от друга – иск за собственост може да се предяви и само от част от съсобствениците на вещта. Третият въпрос е свързан с доказателствената тежест, но по този въпрос въззивният съд се е позовал и е действал в съответствие с ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съдържащите се в жалбата и в изложението към нея оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.07.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 23.06.2016 г. по в. гр. д. № 251/2016 г. на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. М. М. да заплати на П. Г. Я., А. Л. Я.-Д. и Ц. Л. Я. сумата от 600 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: