О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София 19.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4227 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Н. срещу решение № 92 от 13.05.08г.по в.гр.дело № 172/08г.на Я. окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 101/20.02.08г.на Я. районен съд,постановено по гр.дело № 1214/07г. С него са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал. т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от Д. В. Н. против П. 26030-с. Безмер,обл. Ямбол.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение № 603 от 12.04.06г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 145 от 23.02.06г.на ВКС,ІІІ г.о.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че уволнението на ищцата Д,извършено със заповед № 672/30.05.07г.на изпълняващия длъжността командир на п. 26030-с. Безмер на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращаване в щата,е законосъобразна,поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание – чл.328 ал.1 т.2 от КТ е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са неотносими към конкретния казус. Данните по делото сочат,че са съкратени всички щатни бройки за длъжността „технически сътрудник –ІІ степен-книговодител”,заемана от ищцата. В този случай за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Същият е упражнил субективното си право на подбор за новоразкритите длъжности „старши специалист”,извършен от комисия ,която е дала оценка на квалификацията и качеството на работа на служителите,съответстващи за заемане на тази длъжност,в резултат на който ищцата е класирана на осмо място и с нея не е сключено допълнително споразумение към трудовия договор за промяна на длъжността.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 92 от 13.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 172/08г.на Я. окръжен съд по жалба на Д. В. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.