О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.137
гр. София, .12.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 551 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 215 от 9.12.2008 год. по гр. д. № 477/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.04.2008 год. по гр. д. № 2365/2007 год. на Бургаския районен съд, с което ответниците М. Д. Щ., П. Щ. С. и С. Щ. В. от гр. Б. са осъдени да заплатят общо на Т. П. В. от същия град с. от 5 100 евро, по предявен частичен иск от общата му претенция за 16 000 евро, представляваща задължение за връщане в двоен размер на задатъка по предварителен договор за покупко-продажба от 23.04.2007 год., ведно със законната лихва от 21.09.2007 год. до окончателното изплащане и разноските по делото в размер общо на 401 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросите, обусловили изводите на съда за основателност на иска за връщане на дадения задатък в двоен размер, са решени от въззивният съд в противоречие с представената съдебна практика и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулират като материалноправни въпроси тези за легитимацията им за собственици на недвижимия имот, предмет на предварителния договор между страните с нотариалния акт за собственост от 1958 год., начина на прекратяване на договора от страна на ищеца и въпросът за определяне на изправната страна по договора и правните последици от това при развалянето му. Поддържат, че изводите на въззивния съд са необосновани.
В писмен отговор ищецът Т, чрез пълномощника му адвокат А. Хаджиев, оспорва наличието на поддържаните основания за касационно обжалване на решението. Оспорва и основателността на касационната жалба по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 93, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е бил уважен, въззивният съд приел, че ответниците, сега касатори, не са изпълнили поетото в предварителния договор задължение да прехвърлят собствеността в уговорения срок, тъй като на посочената дата пред нотариуса не са представили необходимите документи за установяване правото им на собственост върху имота. Този извод е обоснован с представения констативен протокол на нотариуса от 25.06.2007 год., с описаните в него документи, от които не може да се направи извод за легитимацията им като собственици на имота, предмет на договора, както и за обособяването му като самостоятелен такъв. В подкрепа на извода за липсата на такива доказателства е и снабдяването им с констативен нотариален акт след срока по предварителния договор – нот. акт № 129 от 27.06.2007 год. Съдът е приел, че договорът между страните е развален с изявлението на купувача на датата, на която е следвало да се изповяда по нотариален ред сделката за прехвърляне на собствеността, видно от констативния протокол на нотариуса, поради което и продавачите, неизпълнили поетото задължение по него, следва да му платят задатъка в двоен размер.
Действително, въпросът за легитимацията на касаторите за собственици на имота, предмет на предварителния договор, е обусловил извода на въззивния съд за неизпълнение на поетото от тях задължение да прехвърлят правото на собственост по нотариален ред в уговорения срок, тъй като съдът е приел, че те не са представили пред нотариуса необходимите документи за това към 25.06.2007 год. Въпросите за развалянето на сключения между страните договор и последиците от това, както и определянето на неизправната страна за сключване на окончателния договор също са обусловили направените изводи в обжалваното решение, но решаването им от съда не е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика. Оплакването на касаторите за необоснованост на изводите на съда по тези въпорси представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да ес обсъжда в настоящето производство, което има за предмет проверка за наличието на основания за допусакне на касационното обжалване. Представените решение № 179 от 28.05.2004 год. по гр. д. № 1466/2003 год. на ІІ г. о. и решение от 26.01.2005 год. по гр. д. № 1272/2003 год. на ІІ т. о. са неотносими към поставените от касаторите въпроси, тъй като позоваването на тях е във връзка с обосноваността на изводите на съда от установените със събраните доказателства факти. Освен това, въпросът, поставен за разглеждане във второто решение относно прекратяването на един двустранен договор и липсата на обусловеността на отговорност за обезвреда като правна последица от прекратяването му, с оглед чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не е относим към решения в обжалваното въззивно решение въпрос за отказ от договора от страна на купувача и предвидената в закона възможност да иска връщане на задатъка по него в двоен размер. Направените от съда при преценката му на събраните по делото доказателства изводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в какъвто смисъл са оплакванията на касаторите, представляващи по същността си такива по чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел в решението си, че предварителният договор между страните е развален от купувача на датата, на която е следвало да се изповяда сделката във формата на нотариален акт – 25.06.2007 год. Позовал се е на представения констативен протокол на нотариуса, в който е вписано това изявление, както и на нотариалната покана, връчена на 4.07.2007 год., за плащане на даденото по договора капаро, съгласно уговорката в него. Касаторите поддържат оплакване, че съдът не е взел предвид, че купувачът не е бил изправна страна по договора, тъй като е направил искане за промяна в цената по договора, като поддържат, че този въпрос – относно качеството му на изправна страна по договора, е решен противоречиво в представеното решение № 1* от 28.10.99 год. по гр. д. № 553/99 год. на ВКС. Преценката на въззивния съд по въпроса за развалянето на предварителния договор между страните не може да се проверява в настоящето производство, по изложените вече съображения. За да е допустимо такова обсъждане, трябва да е налице някое от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания, каквото не е налице. И по този въпрос не е налице противоречиво произнасяне с представеното решение на ВКС, тъй като съдът във всеки конкретен казус преценява събраните доказателства, както и в настоящия случай въззивният съд, въз основа на обсъдените от него доказателства е направил извода си за неизправност от страна на продавачите по договора да прехвърлят в уговорения срок собствеността върху имота за цената, посочена в констативния акт на нотариуса, която е приета от тях и което обстоятелство е признато в съдебното производство.
В заключение, поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поставените от касаторите въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като то изисква излагане и мотивиране на съображения за това, които не се изчерпват с цитиране на разпоредбата на закона. Такива не са изложени, а поддържаните доводи представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. По поставените от касатора въпроси е налице установена съдебна практика, както и теория, която съдебна практика не се поддържа в изложението да е неправилна или да е налице необходимост от промяната й с оглед преодоляване на възприети разрешения по прилагането на съответните разпоредби в закона. Не се поддържа и наличие на непълнота или неяснота в правните норми, както и необходимост от тълкуването им с оглед създаване на практика по тях. Поради това и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 215 от 9.12.2008 год. по гр. д. № 477/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от М. Д. Щ., П. Щ. С. и С. Щ. В. от гр. Б. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: