О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№137
гр.София, 12.03. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 950/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М”О. , гр. П., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Сн. Е. от АК-Видин срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 324/16.07.2009 год., постановено по в.гр.дело № 131/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Петричкия районен съд № 317/21.11.2008 год. по гр.дело № 72/2008 год. въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявения от ищеца касатор срещу „О”ЕО. , гр. Б. иск по чл.108 ЗС, с който се иска да се приеме за установено, че „М”О. е собственик на следните движими вещи: машина за обработка на дърво-марка „Б”, инструментална машина за обработка на дърво /за шлифоване с шкурка/-модел DROSEC RK-2OHP-2, машина за обработка на дърво /шлайф машина, машина вакуум сушилня и машина за монтаж/ и да бъде осъден ответника да предаде владението на посочените машини.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси относно предмета на иска по чл.108 ЗС и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. Твърди, че при постановяване на въззивното решение съдът е разменил доказателствената тежест, като е приел, че ответникът, отричайки правата на ищеца не е длъжен да докаже възражението си, че владее на правно основание процесните машини, което е в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС и съдилищата. Излага доводи, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила на чл.188, ал.1 и чл.157, ал.1 ГПК/отм./ като е отказал да назначи експертиза за установяване идентичността на претендираните машини с тези, които е закупил от Гърция по представените по делото фактури и митнически декларации, след което е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал собствеността, тъй като тези документи не съдържат данни за индивидуализиращи белези на машините. В тази връзка се позовава на противоречие на обжалваното решение с т.10 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, според която съдът е длъжен служебно да назначи експертиза за установяване на тази идентичност и едва след това да пристъпи към постановяване на решението си по спора. В подкрепа на изложените доводи към касационната жалба са приложени следните решения: р. по гр.дело № 185/2004 год. на АС-Бургас, р. по гр.дело № 550/1999 год. на ВКС, V г.о., р. по гр.дело № 2262/2000 год. на ВКС-V г.о., р. по гр.дело № 1225/2007 год. на ВКС-V г.о., р. по гр.дело № 391/2005 год. на ОС-Благоевград, р. по гр.дело № 7704/1958 год. на ВС-І г.о., р. по гр.дело № 2639/2001 год. на ВКС-V г.о., р. по гр.дело № 4494/2007 год. на ВКС-ІІ г.о., р. по гр.дело № 1583/2001 год. на ВКС-ІV г.о., р. по гр.дело № 1942/2007 год. на СГС, р. по гр.дело № 232/2008 год. на ВКС-ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба „О”ЕО. , гр. П. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК. Преценката относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е отхвърлил предявеният от касатора иск по чл.108 ЗС, като е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните машини. Отхвърлянето на исковата претенция е аргументирано със съображения, че не е установена идентичност между претендираните машини и тези, които ищецът е закупил от Гърция, тъй като представените като доказателства по делото фактури и митнически декларации не съдържат индивидуализиращи белези на машините. Въззивният съд не е възприел мнението на вещото лице за извършения оглед на машините, назначен в първоинстанционното производство, тъй като по делото не било изготвено писмено заключение. Окръжният съд е отказал да обсъди резултатите от огледа, както и да назначи поисканата от ищеца във въззивното производство съдебно-техническа експертиза за установяване идентичност между процесните машини, намерени в цеха на ответника и описаните в документите на покупко-продажба и внос с мотив, че направеното искане е неотносимо към спора. В решението е направен извода, че ответникът не е длъжен да доказва възраженията си, че е собственик на процесните машини, нито на какво основание ги владее. Въззивното решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК от 2007 год.
При тези данни, Върховният касационен съд намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поддържаното от касатора основание за разрешени в противоречие с практиката на ВКС процесуални въпроси, които са от съществено значение за крайния изход на спора. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението си по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението, както е в настоящия случай.
Съгласно постоянната съдебна практика, за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ/имот/, че ответникът го владее и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. В тази връзка ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането върху вещта. В случай, че оспорва активната легитимация на ищеца и се опитва да установи основанието за своето владение или държане, ответникът трябва да формулира възражение и да го подкрепи с доказателства. В противоречие с посочената съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая ответникът не е длъжен да доказва възраженията си. Нарушени са правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, за която е без значение каква процесуална роля заема страната по делото.
Безспорна и трайно установена е съдебната практика, че при осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./ е длъжен да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди в цялост събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения и да изложи в решението съображенията си за направените фактически и правни изводи. Пренебрегвайки цитираната норма въззивният съд е отказал да обсъди изводите на вещото лице при извършения оглед на процесните машини в първоинстанционното производство, приел е за неотносими представените пред въззивната инстанция фактури и митнически декларации за закупени от ищеца машини и материали – внос от Гърция, тъй като в тях липсвали конкретни данни относно идентичността на описаните в тези документи движими вещи с процесните машини. В нарушение на процесуалната норма на чл.157, ал.1 ГПК/отм./ и т.10 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС въззивният съд два пъти е отказал да назначи исканата от „М”О. съдебно-техническа експертиза, препятствайки по този начин изясняването на основния спорен въпрос, свързан придобиване правото му на собственост върху процесните машини. Съгласно цитираното ТР, при възникнали по делото въпроси, за изясняването на които са нужни специални знания, съдът е длъжен дори служебно да назначи експертиза или да назначи оглед на движими или недвижими вещи и едва след това да пристъпи към постановяване на решението си по спора. Това са доказателствени средства, които се допускат не само за проверка на събрани други доказателства, но и като такива със самостоятелно значение в процеса на доказване.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 324/16.07.2009 год., постановено по в.гр.дело № 131/2009 год.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300/триста/лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: