ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1370
София, 28 . октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 533 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския апелативен съд от 03.12.2010 г. по гр.д. № 216/2010, с което е потвърдено решението на Сливенския окръжен съд от 23.07.2010 г. по гр.д. № 703/2009, в частта, в която е отхвърлен частично иска за паричната равностойност на продадената вещ и е уважен предявеният насрещен иск за връщане на платената цена.
Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от адв. С. Р. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правните последици от неизпълнението на едно от задълженията по договора (имотът да не се продава в определен срок), с което страната се поставя в невъзможност да изпълни и друго свое задължение (да направи инвестиция в имота), който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представлявани от адв. К. Ц. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос се поставя за първи път в касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е нарушил задължението си да не продава закупения имот в продължение на пет години, както и да извърши в него инвестиции на стойност 100.000 лева за изграждането на крайпътен комплекс, включващ бензиностанция, газстанция, заведение за бързо хранене и вятърен генератор, но договорът подлежи на разваляне поради неизпълнението на първото задължение, тъй като срокът за изпълнението на второто е продължен по съгласие на страните до 10.01.2010 г и не е налице забава по отношение на това задължение с повече от една година.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и е поставен в хода на производството пред инстанциите по същество, то той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, че задължението за осъществяване на инвестиция в имот не е с оглед личността на длъжника и може да бъде изпълнено от всяко трето лице.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 03.12.2010 г. по гр.д. № 216/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.