О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1370
гр.София,17.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1293 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. А. и И. Л. А. срещу решение № 732 от 27.05.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г., с което е отменено решение от 25.02.2008 г. по гр.д. № 7* от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. И. П. и Д. И. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху 66 кв.м. от УПИ IX-893 в кв.40 по действащия подробен устройствен план на гр. В., кв.”В” от 1985 г., заключени между точки А, Б и В и оцветени с жълт цвят на скицата на вещото лице, намираща се на лист 63 от делото на ВРС, представляваща неразделна част от решението на ВОС.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалната норма на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието направото ще е произнасянето на ВКС по следния въпрос: може ли да не се признаят вещни права на лице, което притежава безспорно придобивно основание, като ищците.
Ответниците по жалбата М. И. П. и Д. И. Г. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от касаторите иск за собственост върху реална част с площ от 66 кв.м. от УПИ IX-893 от кв.40 по действащия ПУП на гр. В., кв.”В” от 1985 г. съдът е приел, че те са собственост на ответниците, които са собственици на УПИ IX-893. Действително, приел е за установено, че в регулационния план от 1985 г. е допусната грешка спрямо регулационния план от 1981 г., но след като ищците не са поискани и установили тази грешка по надлежния ред, към настоящия момент процесните 66 кв.м. продължават да са собственост на ответниците. Приел е, че по плана от 1985 г. няма придаване по регулация на процесните 66 кв.м. от имота на ищците /парцел ****span lang=EN-US>I-305 по регулационния план от 1981 г., а сега парцел ****span lang=EN-US>VIII-892 по регулационния план от 1985 г./, поради което не е разгледан въпросът за отпадане на отчуждителното действие на регулацията, съгласно пар.8 от ПЗР на ЗУТ.
С оглед на тези мотиви на съда съществените за делото материалноправни въпроси са: кога един регулационен план, в кадастралната основа на който е допусната грешка, се счита за приложен и как отпада отчуждителното действие на регулацията по смисъла на пар.8 от ПР на ЗУТ /по силата на закона или след надлежно изменение на регулационния план, направено по искане на заинтересования собственик/. Тези въпроси обаче не са поставени за разглеждане от касатора, а с оглед равнопоставеността на страните в гражданския процес ВКС няма право сам да въвежда и разглежда въпроси, непосочени от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Както бе посочено по-горе, в случая касаторите сочат само един въпрос: може ли да не се признаят вещни права на лице, което притежава безспорно придобивно основание, като ищците. Произнасянето по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, тъй като не се касае за тълкуване на материалноправна или процесуалноправна норма, различно от съществуващата практика. Последователна е практиката на съдилищата, вкючително и на Варненския окръжен съд в обжалваното решение, че при безспорно установено придобивно основание на ищците искът за собственост следва да бъде уважен. В случая обаче съществува спор относно това, дали ищците са придобили процесната част от парцела на ответниците на валидно правно основание- въпрос, който е фактически и зависи от представените доказателства по конкретното дело. Правилността на решението на съда по този въпрос подлежи на проверка в производството по чл.290 и сл.от ГПК, но само ако бъде допуснато касационното обжалване, но не може да бъде проверявана в настоящото производство по чл.288 от ГПК, в което ВКС преценява само следните две обстоятелства: дали касаторите са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос /въпрос по приложението и тълкуването на материалноправна или процесуалноправна норма, а не по преценката на доказателствата/ и дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата М. П. направените от нея разноски за адвокат пред ВКС в размер на 150 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ю. Т. А. и И. Л. А. срещу решение № 732 от 27.05.2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 1* от 2008 г.
ОСЪЖДА Ю. Т. А. и И. Л. А. и двамата от адрес: гр. В., кв.”В”, ул.”Л” № 21 да заплатят на М. И. П. от гр. В., ул.”Л” № 19 разноски по делото пред ВКС в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.