ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1371
гр. София, 18.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1243 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. Т. срещу решение № 369 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 1726/06 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Н. Ж. Д. и З. Д. Д. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 46 от 21.04.2006 г. по гр. д. № 2119/05 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил предявения от В. Т. срещу Н. и З. Д. иск по чл. 109 ЗС, с който се иска да бъдат осъдени да разградят преградените от тях общи части на таванското помещение и конкретно находящата се в югозападната част открита тераса с площ 18.54 кв. м. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че таванският етаж бил разпределен на обособени тавански помещения и това на ответниците било преустроено от тях, като обособили тераса. Така изградената тераса не била обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и не била предназначена за общо ползуване. Дори да се приеме незаконно строителство, терасата не можела да се ползува от касатора или да му се пречи. В този смисъл били заключенията на техническите експертизи.
В молбата за допускане на касационно обжалване е формулиран специфичен правен въпрос – за задължението на съда да определи правната квалификация на иска. Въпросът според касатора бил съществен, затова било налице основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. ВКС счита, че формулираният въпрос не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Въпросът касае същността на спора между страните и няма отношение към развитието на правото. При формиране на крайния извод за неоснователност на иска съдът не е тълкувал закона по различен начин, а е преценил по вътрешно убеждение конкретните факти. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът им дължи заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 1726/06 г. на Окръжен съд гр. П..
ОСЪЖДА В. Д. Т. да заплати на Н. Ж. Д. и З. Д. Д. 300 лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: