4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
С. 20. 12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 944/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. М., подадена чрез адв. Е. М., срещу въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр. дело № 6804/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението от 7.05.2009 г. по гр.д. № 29681/2008 на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. И. М. срещу Прокуратура на Република България иск за сумата над 500 лв. и до 5000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът не е отчел в пълна степен действително претърпяните вреди, поради което изводът, че сумата от 500 лв. е достатъчна да ги обезщети е в противоречие с даденото разрешение в цитираните и представени съдебни решения.
Ответната страна- Прокуратура на Република България не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Софийски градски съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратура на РБ иск на основание чл. 2, т. 2 от З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващо се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд, е бил отхвърлен за разликата над 500 лв. и до 5000 лв.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част Софийски градски съд е приел, че сумата от 500 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 НК, за което е бил оправдан. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление са накърнени честта и достойнството на ищеца, като сумата от 500 лв. справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от жалбоподателя, по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Поддържа се, че поставения въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпени от М. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Последователна е практиката на съдилищата обезщетенията по чл. 2, ал.1, т. 2 от З. за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства, предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 500 лв. справедливо ще обезщети претърпените от М. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр. дело № 6804/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: