ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1373
гр. София,18.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1284 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Х. В. и В. Д. В. срещу решение № 83 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 143/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Р. Д. Й. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 248 от 17.12.2008 г. на Районен съд гр. А., с което е отхвърлен предявения от Ж. В. и В. В. срещу Р. Й. установителен иск за собственост на масивна второстепенна постройка /бивш дюкян – салма/, построена в северната част на УПИ * в кв. 139 по плана на гр. А..
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали касаторката Ж. В. е придобила по давност процесния имот.
Преди всичко следва да се посочи че така, както е формулиран специфичният въпрос, очевидно касаторите са имали предвид преценката на конкретните доказателствата по делото, а не правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона които са основание за допустимост на касационното обжалване.
От друга страна, касаторите излагат доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и в подкрепа на доводите си представят две решения на ВКС, на които въззивното решение според тях противоречи. Специфичният формулиран въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което въпросът е разрешен по различен начин. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че съгласно чл. 91а ЗН отказът от наследство на ответницата няма действие по отношение на одържавените имоти, които след реституцията се считат за новооткрито наследство. Приел е, че от смъртта на майката на ищеца и ответницата през 1975 г. до одържавяването през 1982 г. не е изтекъл 10 г. давностен срок за да бъде придобит по давност от ищеца. След одържавяването до 1993 г. давност не тече, тъй като имотът е бил държавна собственост. За периода от възстановяване на собствеността до подаване на исковата молба ищците не са представили доказателства че са отблъснали владението на ответницата, поради което съдът приел че владението е било от името на всички наследници.
Приложеното решение № 1* от 14.07.2004 г. по гр. д. № 580/2003 г. на ВКС IV ГО е неотносимо към спора. В него е прието че отказът от наследство, направен след като са били извършени фактически действия доказващи приемане на наследство, е недействителен. От датата на вписването на отказа в специалната книга на районния съд, ако другият наследник е започнал да владее имота като свой, той е можел да го придобие по давност. Разглежданият в решението спор касае друга фактическа обстановка, а в конкретния казус отказът от наследство се преценява с оглед нормата на чл. 91а ЗН. Няма противоречие и с решение № 179 от 03.06.1996 г. по гр. д. № 2657/95 г. на ВКС ІV ГО в което е прието, че дали лицето което се намира в имота е владелец или държател зависи от установените по делото факти доказващи наличието на обективния и субективен елемент от отношенията му по повод на имота. Въззивният съд е преценил осъществяваното от касаторите владение, но е приел с оглед фактите по делото че ищците не са отблъснали владението на другия съсобственик. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за придобиване на процесния имот по давност не съвпада с преценката на касаторите, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване. Останалите аргументи в изложението са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 143/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: