1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1375
София, 01 декември 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4107/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийската апелативна прокуратура срещу решение №817 от 23.04.2015 г. по гр. дело №4930/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №385 от 24.09.2014 г. по гр. дело №115/2014 г. на Софийския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Х. Т. Т. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство на 12.04.2006 г. за престъпление по чл.219, ал.4 НК, вр. ал.3, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК. Обвинена е за това, че като длъжностно лице при условията на продължавано престъпление, умишлено не е положила достатъчно грижи за възложената и работа и не е събрала дължимите пътни такси на ГКПП „К.”, от което е последвала щета в особено големи размери. По отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка”, която не е променена до приключване на съдебното производство с влязла в сила присъда от 16.11.2012 г. по н.о.х.д. № 430/2006 г. на Софийски окръжен съд, с която ищцата е призната за невиновна и оправдана по така повдигнатото обвинение. По делото е установено, че вследствие наказателното производство тя е станала притеснителна, затворена, неспокойна и нервна. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищцата са необходими 10 000 лв.
Ответницата по касационната жалба Х. Т. Т., [населено място], оспорва жалбата. Подала е и насрещна касационна жалба.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №817 от 23.04.2015 год. по гр. дело №4930/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Преценено е че не са налице предпоставките по чл.5 ЗОДОВ, тъй като увреждането не е причинено поради изключителна вина на ищеца, нито последният е допринесъл за него.
От представените съдебни решения не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Х. Т. Т., [населено място], не следва да се разглежда.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани и не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №817 от 23.04.2015 г. по гр. дело №4930/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.