6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1376
С., 3.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 768/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. С., М. К. Д. лично и в качеството на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П § М – 2008” [населено място] и по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност против въззивно решение № 14 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 7/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 64 от 26.10.2011 г. по гр. дело № 207/2010 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено мотивирано искане на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност по отношение на недвижим имот ПИ с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на [населено място], с площ по КК 5876 кв. м, ведно с построена в имота сграда с ид. № 67338.407.103.2 със застроена площ 71 кв. м на два етажа с предназначение – вилна сграда, еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота и присъединения иск за обявяване за недействителна по отношение на държавата на покупко-продажба извършена с нотариален акт № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008 г. и вместо това е обявен за недействителен по отношение на държавата договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 169, т. ІІІ, рег. № 6847, д. № 507 от 09.12.2008 г., с който М. К. Д. и П. Д. С. са прехвърлили възмездно в полза на „П § М” Е. със седалище [населено място], с управител и едноличен собственик на капитала М. К. Д. правото на собственост върху поземлен имот с ид. № 67338.407.103 по КК и КР на [населено място], с площ по КК 5876 кв. м, с трайно предназначение урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване, при посочени граници, ведно с построената в имота сграда с ид. № 67338.407.103.2 със застроена площ 71 кв. м на два етажа с предназначение – вилна сграда, еднофамилна и е отнето в полза на държавата от М. К. Д. и П. Д. имущество на обща стойност по искането 161 200 лв. – недвижим имот ПИ с ид. № № 67338.407.103 по КК и КР на [населено място], с площ по КК 5876 кв. м с трайно предназначение урбанизирана територия с начин на ползване – за ниско застрояване при посочени граници, ведно с построената в имота сграда с ид. № 67338.407.103.2 със застроена площ 71 кв. м на два етажа с предназначение – вилна сграда, еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения и решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлено мотивирано искане на Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност по чл. 28, ал. 1 З. за отнемане от М. К. Д. и П. Д. С. в полза на държавата на сума в размер на 34310 лв. представляваща пазарна стойност на отчужден товарен автомобил „Фолксваген”, модел „Транспортер” с ДК [рег.номер на МПС] и на парични средства с неустановен размер от М. К. Д. по банкови сметки в ТБ [фирма] – клон С., [фирма] и ТБ [фирма] – клон С..
П. Д. С., М. К. Д. лично и в качеството на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П § М – 2008” [населено място] обжалват решението в частта, с която е уважено искането по чл. 28 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите – коя е релевантната стойност на имуществото по смисъла на § 1 ДР на З. и как се разпределя тежестта на доказване по иска по чл. 7, т. 2 З. – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 28 З..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на изискванията т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, с твърдение за необсъдени в пълното всички доказателства и доводи на страните – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В писмен отговор П. Д. С., М. К. Д. лично и в качеството на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П § М – 2008” [населено място] оспорват касационната жалба на другата страната и основанието за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледано искане по чл. 28 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок (по отношение касационната жалба на М. К. Д., съдът прилага чл. 265 ГПК) и са редовни.
По изложението на П. Д. С., М. К. Д. лично и в качеството на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П и М – 2008” [населено място].
Поставените от жалбоподателите правни въпроси не са разрешение в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд установена с решение по гр. дело № 1723/2010 г., четвърто г. о. В.; решение по гр. дело № 875/2010 г., четвърто г. о. ВКС; решение по гр. дело № 1601/2010 г., четвърто г. о. ВКС; решение по гр. дело № 1268/2011 г., трето г. о. ВКС; решение по гр. дело № 952/2009г., четвърто г. о. ВКС – всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, относими към въпроса за релевантната стойност на имуществото по смисъла на § 1, т. 2 ДР З., както и с представените от жалбоподателите – съдебно решение по гр. дело №717/2009г., трето г. о. В. и решение по гр. дело № 1417/2009г., четвърто г. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Според установената съдебна практика, съгласно чл. 3 З. производството по закона се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно § 1, т. 2 ДР З., значителна стойност на имуществото е стойност над 60 000 лв. По иска за отнемане по чл. 28 З. имуществото на ответника, независимо на чие име е придобито, се оценява неговата придобивна стойност, която се формира от действителните разходи според естеството на придобивния способ, като към тях се прибавят действителните разходи за извършени подобрения. Пазарната цена на имуществото или на вложените материали и труд към съответния момент служат за ориентир за определяне на придобивната стойност. Преценката дали имуществото е на значителна стойност е въз основа на цялото имущество на лицето придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи правото на собственост към момента на започване на проверката. Когато се преценява дали придобитото имущество е със значителна стойност по смисъла на чл. 3 З., съдът изхожда от пазарната му оценка към момента на придобиването му. Държавата в лицето на Комисията, като трето лице, не е обвързана от цената посочена в придобивната правната сделка, респ. от изявленията на страните относно цената, при прехвърляне на правото на собственост, тъй като преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество.
Приетото с обжалваното решение относно стойността на имуществото, предмет на отнемане по иска по чл. 28 З. в уважената част, не влиза в противоречие с посочената съдебна практика, респ. представената от жалбоподателите.
При формиране стойността на имуществото, въззивният съд е взел предвид – стойността на имотите, първоначално придобити от ответниците като физически лица в размер на 55 900 лв. (пазарна цена към момента на придобиване), добавил е и стойността на подобренията, направени вследствие законно разрешена строителна дейност в размер на 241 084 лв. – строителни разходи, като е съобразил, че закупуването на имотите, учредяването на юридическото лице „П § М – 2008” Е. със собственик на капитала ответницата М. Д., прехвърляне на имотите на юридическото лице, контролирано от проверяваното лице по смисъла на чл. 6 З., издадените разрешения за строителство на името на юридическото лице и извършеното строителство е дейност развита в началото на 2008 г. до края на проверявания период м. октомври 2009г., когато са били в ход процесуалните действия на българския съд по признаване и привеждане в изпълнение на присъдата от 05.10.2005г. на Изправителния съд на [населено място], Кралство Б., с която ответникът П. Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 НК, чл. 159А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 321, ал. 1 НК, преценени от съда като генериращи финансов ресурс набиран от поставени в зависимост лица от женски пол с цел да бъдат използвани за развратни действие, което може да обоснове натрупване на парични средство в размери съответни на разходите на ответниците, доколкото липсват източници на доходи за тях и членовете на семейството им. Все в тази връзка е прието, че средствата получени от банкови кредити, могат да обосноват извод за законност на източника единствено, ако бъде установен източник на средствата за тяхното погасяване, и той е законен. Прието е, че такъв източник ответниците не са доказали.
По въпроса за доказателствената тежест по уважения иск по чл. 7, т. 2 З..
Прието е с обжалваното решение, че търговското дружество е създадено под организационната форма на еднолично дружество с ограничена отговорност и ответницата Д. е едноличен собственик на капитала, което и дава възможност да взема решенията самостоятелно, а като управител на дружеството и да ги изпълнява. Затова, знанието на юридическото лице се изследва в лицето на физическите лица, които вземат решения от името на юридическото лице и с това го обвързват. Узнаването, че начина на набиране на паричните средства от П. Д. е квалифициран като престъпление, според въззивният съд е станало най – късно през 2007 год., когато е образувано ч.н.д.№ 392/2007г. С., в което Д. е участвал лично и с пълномощник. Тогава е узнала и съпругата му М. Д., затова всички последващи правни и фактически действия от началото на 2008г. по придобиването на имоти, сключване на договори за ипотечни кредити, учредяването на търговското дружество – ответник и внасяте на капитала, прехвърляне на имотите на дружеството, внасянето на парични средства на собственика в дружеството и застрояването на имотите са извършени при знание на неговия управител и собственик на капитала за произхода на средствата от престъпна дейност, което удовлетворява фактическия състав на чл. 7, т. 1 З. и сделката се явява относително недействителна по отношение на държавата в лицето на Комисията.
Извода на съда, че иска се явява доказан не влиза в противоречие със съдебна практика по приложението на чл. 7, т. 2 З. установена с решение по гр. дело № 1601/2010г., четвърто г. о. ВКС и определение по гр. дело № 371/2010г., четвърто г. о. ВКС (представено от жалбоподателите), в които е прието, че отнемането на имущество в случаите на частно правоприемство уредено в чл. 7 З. става, ако сделката е безвъзмездна, или ако приобретателят е недобросъвестен при възмездно придобиване, като недобросъвестността на трето лице не се предполага, а подлежи на пълно доказване в производството по иска по чл. 28 З..
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от ответниците – жалбоподатели правни въпроси.
По изложението на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност.
Поставеният процесуалноправен въпрос, които има отношение към приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, с обжалваното решение е разрешен в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд отразяват негова решаваща по същество правораздавателна дейност. Съдът е извършил собствена преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и е достигнал до собствено решение за отхвърляне на иска в обжалваната му част, поради недоказаност, като е констатирал в тази част пълно съвпадение с изводите на първата инстанция. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 20.03.2012 г. по гр. дело № 7/2012г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ