О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1376
гр. София, 31.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1285 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 12452/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – „Б” състав е отменено решението от 15.08.2009 г. по гр. д. № 3870/2005 г. на Софийския районен съд, ГО, 73 състав в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от Т. И. Лакова срещу [фирма] със седалище [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед (без № и дата), връчена й на 11.04.2005 г. и неговата отмяна, и с правно основание 262 от КТ – за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в работни, почивни и празнични дни за периода 01.04.2004 г. – 01.04.2005 г. за сумата от 506. 46 лв. и вместо него е постановено друго, с което дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и отменено, и е осъдено търговското дружество да заплати на ищцата сумата от 506. 46 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд в работни, почивни и празнични дни за периода 01.01.2004 г. – 01.01.2005 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.05.2005 г. до окончателното изплащане на сумата.
За да достигне до извода за незаконност на дисциплинарното уволнение на ищцата и да го отмени, въззивният съд е приел, че то е извършено при отсъствие на субективното потестативно право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Това било така, защото с писмено изявление от страна на ищцата по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, получено от работодателя в предходен момент, трудоводоговорната връзка вече била прекратена. Установил е също, че ищцата е полагала в исковия период извънреден труд, поради което ответникът – нейн работодател, следва да го заплати и е определил размерът му.
Против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от [фирма] със седалище [населено място]. Изложени са оплаквания за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основание за касационно обжалване по чл.281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът е дал разрешение на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, свързан с това има ли право работодателя да упражни правото си на дисциплинарно уволнение на работник или служител, който не се яви на работа повече от два последователни дни и ако да – възможно ли то да бъде отнето от работника или служителя, който изпреварващо едностранно прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Поставя се и процесуалноправния въпрос следва ли съдът да обсъжда в мотивите си събраните по делото доказателства за релевантните факти и да посочи на кои дава вяра и защо. Сочи се, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с разрешението, дадено в Решение № 259 от 27.04.2000 г. по гр. д. № 1285/1999 г., ВКС, V г. о. – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 12452/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – „Б” състав.
В хипотезата на безпричинно отсъствие на работник или служител от работа във визиран от законодателя период от време, за работодателя възниква потестативното право на дисциплинарно уволнение. Ако то е и надлежно упражнено инициираното уволнение е законно. Приложимата законова разпоредба – чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е ясна и непротиворечива, а създадената по нея съдебна практика е трайна, последователна и еднопосочна. Затова не се обосновава необходимостта от тълкуване на тази правна норма.
По въпроса за допустимостта на прекратяване на трудовото правоотношение в предхождащ инициираното дисциплинарно уволнение момент, с едностранно изявление на работника или служителя по реда на чл. 327, ал. 1 от КТ, е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 954 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2008 г., I г. о., ГК. Според даденото в него разрешение „след като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника или служителя, той не е длъжен да се явява на работа и поради това не е налице дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславящо уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ”.
Следва да се отбележи, че дори и да са се осъществили фактите, предвидени като елементи от фактическия състав на основанието по чл.190, ал. 1, т. 2 от КТ за уволнение в един предходен момент спрямо датата на прекратяване с едностранно изявление по чл. 327, ал. 1 КТ от работника или служителя на трудовото правоотношение, важното е, че към датата на връчването на заповедта за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание (който момент е релевантен за прекратяване на трудовото правоотношение), то е вече прекратено на друго основание и не съществува. След като липсва трудоводоговорна връзка няма установено между страните правоотношение, което да може да се прекрати от работодателя, като субект на дисциплинарна власт.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос, който обуславя решението и е решаван противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, направил е от тях собствени констатации за фактическата обстановка и е формулирал собствени правни изводи по съществото на спора. Съдът е изложил подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото, като е постановил решението си въз основа на доказателствения материал по делото, от значение към правнорелевантните факти, и се е обосновал кои приема за осъществени и кои – не с оглед твърденията на всяка от страните, като е съобразил и заключенията по делото – относно претенцията по чл. 262 от КТ, които кореспондират на данните по него. Не се констатира противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос от решаващия въззивен състав спрямо решението, дадено в цитираното в изложението решение (Решение № 259 от 27.04.2000 г. по гр. д. № 1285/1999 г., ВКС, V г. о. на ВКС).
В обобщение, липсва основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 12452/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV – „Б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
При връщане на делото на СГС същият да прецени за наличие на допусната очевидна фактическа грешка в изписване на периода на претенцията за заплащане на положен извънреден труд, по чл. 262 от КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.