ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1376
София, 06. октомври 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1005 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Хасковския окръжен съд от 11.03.2009 г. по гр.д. № 99/2008, с което е потвърдено решението на Димитровградския районен съд от 11.01.2008 г. по гр.д. № 864/2005, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Д. Л. Д., представляван от адв. В от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за принадлежността на сумите, определяни от работодателя за допълнително материално стимулиране, към трудовото възнаграждение, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата МБАЛ “С” ЕООД, Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за работа по клинични пътеки на работниците в болницата се изплащат суми за допълнително материално стимулиране, които се определят от работодателя по приета от него методика, които не са част от трудовото възнаграждение и съдът не може да контролира начинът на определянето им. Ищецът е получил определените за него суми.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В изложението към касационната жалба не е посочена и представена съдебна практика в различен смисъл. Повдигнатият въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото работодателят ги е определил по размер, изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 11.03.2009 г. по гр.д. № 99/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.